3.Хага или малка сага за тъжната крава

Когато посегнах да напиша нещо за Холандия, не знаех, че ще изпиша толкова редове, без да съм си водил бележки. Нямах намерение никому нищо да разказвам, защото знам от опит, че е трудно да изслушаш някого, който е бил еди къде си, пък ти не си бил там. Нищо, че много неща вече са известни до втръсване от киното и телевизията, често пак ни натрапват познати дворци и площади, възклицават пред природни картини, снимани като на стоп Марийке на портрет, и ти трябва да се възхищаваш заедно с домакина и гостите. Но за това са необходими и търпение, и култура, дето аз май ги нямам. Въодушевен често домакинът не ме забелязва как, за срамотиите, се прозявам, а той като дизел бумти, разказва с пълен напред.

Ужас и убийствена скука!

Та затова, си виках, кой ли ще седне да ми чете глупостите – и нехайно малко снимах и нищо не записвах. На фона на мои колеги, дето не спряха да питат и да записват - чертичка не драснах.

Но, сега, на хиляди километри от Холандия, разбирам, че тогава все пак през цялото време съм „писал”, мислейки за България. Паметта е работила, трескаво съм сравнявал и отърване - няма! България?! Обременена тема на моето поколение. Разбрах, вълнувала ме е не Холандия, а България.. Не сме я отписали, значи, колкото и да я оплакваме.

Връщам се с тия мисли в главата от Хухла, когато на един завой под село Черничино, остър завой, ме сполетя следната мила родна картинка. Петнайсет-двайсет бели и охлепани порядъчно с лайна крави излязоха на асфалта като призраци от съчиненията на Платон, живеещи в някакво паралелно пространство. Скоро измерението им стана съвсем реално, пускайки пяна от влажните бърни, сумтейки и преживяйки до бронята на автомобила, те лениво пресякоха осовата линия и стъпиха и в дясната канавка на републиканския път, и кротко и спокойно, лакомо, без да обръщат внимание на неврастеничния ми поглед, захрупаха юнската трева. Повдигнали опашки над осрани задници, те изстреляха няколко ароматни купа топли торти върху нагорещения асфалт на лятото. Задимяха лайната на маранята, тя затрептя, та още по-силно замириса - по нашенски!

Още крави ме обсадиха, спуснали глави и рога ниско към асфалта, търсейки трева към отсрещния синор, без да ми обръщат грам внимание, докато разпален от видяното, скочил от кормилото, засвятках с фотоапарата. Зад мен и пред мен заскърцаха спирачки, пищяха гуми на автомобили, завиха клаксони – кравите тихи и невъзмутими! Пастирът го нямаше!

И отде им идва това спокойствие на тия, наши, крави, като пазач им бе само едно проскубано дръгливо куче с окачена тояга на шията, която го бие, ако рече да бяга. Така че то може да играе само отбрана. Може би затова угоднически ме изгледа, слагачески следя фотосесията ми и чак накрая, чисто по български, когато се качих на колата и дадох газ по лайняната републикански пъртина за Кърджали, то се усети в безопасност и ме залая. Сякаш ме предупреждаваше да внимавам с другите крави, които ще срещна в засада от Карамфил до Ботка. Там нашият премиер същия ден е дошъл да им открива сега, макар и ремонтиран миналата година, път.

Наистина по този живописен планински път кравите, конете, овцете и магаретата се чувстваха у тях си, а ние, с автомобилите, истински натрапници! Две мнения по този въпрос няма.

Крава да си в България. Не в Холандия, нищо, че мислите обратното!

Защо?

Няма да ви я рисувам, ще си я нарисувате сами, страната на Ван Гог. Вземете зелени химикали или флумастери. Щото по това време на годината тя е от зелена по-зелена. Само водата е като оловна – това се вижда от самолета докато каца в китното кралство. В него отдавна всичко е подредено, сместено и наместено, че за нас, идващите от Изтока, сякаш място няма. Можем да сме бедни туристи, наблюдатели само, или безименни берачи на лалета в един от неизбродните оранжерийни комплекси. И нивите, и старите градове с крепостните стени, и рововете с вода около тях, и плавателните, и отбранителните канали, и горичките - всичко сякаш някой предварително е нарисувал така, че хем да си приличат едно с друго, но и да се различават, да не се повтарят. Та така са се образували фрагментите от малката безупречна картина, наречена Холандия. В случая в нея ни интересуват кравите.

От небето те изглеждат като точици. Но, когато пердашиш по магистралите или летиш с влаковете, ги виждаш отблизо в специално оградените, невидими на пръв поглед пространства, усещането е друго.

Представете си огромен блок – като социалистическия - дърво няма в него. Зелено. Планини няма – всичко е само зелено, но на едно място зеленото е силно разредено, почти бледозелено. И то, бледозеленото, безупречно е очертано в оразмерен квадрат, изпасан от кравите. И в квадрата са те, кравите. Най-често – налягали. Рядко някоя да се поизправи. Преживят. И ако не наближиш, или ако не ти подскажат, няма как да разбереш измамата!

Тук свобода няма. Няма такова нещо! Идеалните прави линии в светлото зелено пространство са отсечени като от лазер от Електрическия пастир! Това е Негово височество невидимият цензор на невинните животински души! В този зелен коптор, под открито небе, пълен с храна, но с невидима нишка отделен от света, той направлява тъжните крави да заработват повече мляко и масло. Истинска гилотина!

Не знам дали кравите знаят какво е хоризонт. Не знам дали го чувстват. Но знам, че техният е отдалечен само на 50-100 метра. Като плаца в една казарма. И като мястото за разходка в доживотен затвор!

Бягал съм от казарма и знам какво е!

Тези крави сякаш са загубили интерес към живота! Натоварени с нашата лакомия, те с някаква обреченост ядат и пият! Вменили сме им да бъдат курбан на цивилизацията от древното езичество, та до днес. Да са кротка жертва, с тъжни очи, която замества нас! И като капак, за награда, в любовта им , вместо бик, им пращаме зоотехник със спринцовката!

Е, не ща да е като в България, дето с една дума си затрихме икономиката и разчитаме на полудивото. Но сега, когато в най-хуманния /смятай и най - разхайтен/ век съдим в Хага генералите, посегнали върху човечността /човечеството/, даваме ли си сметка какви сме?

Кравите в Холандия! Дето хранят и нас, Изтока! Ако можеха да говорят, какво щяха да ни кажат? Нямаше ли да ни съдят за престъпления срещу живота им!

Пред абсолюта може и да сме равни! Може и да не сме!

Но кой ни даде право да отнемаме тяхното право на свобода?

 Амстердам - Кърджали

Иван БУНКОВ 

...............................

1 Хага или малка сага за тъжната крава

- Върна ли се от Гага? – бъзва ме Чукич на родна земя и докато му отвърна на руски заради...

2. Хага, или малка сага за тъжната крава

Да се завърнем пак в Амстердам. Голямо скитане падна и когато вече си помислихме, че най-важното за един град сме го видели, седнахме каталясали в едно открито корабче да се...

3.Хага или малка сага за тъжната крава

Когато посегнах да напиша нещо за Холандия, не знаех, че ще изпиша толкова редове, без да съм си водил бележки. Нямах намерение никому нищо да разказвам, защото знам...