Хага или малка сага за тъжната крава

- Върна ли се от Гага? – бъзва ме Чукич на родна земя и докато му отвърна на руски заради транскрипцията на Хага, рече:

- А нахръка ли се!

С една дума определи най-характерното в езика в страната на великите художниците. Истина е, че холандският говор е близо до германския, само че много хръкат. По това различавах местните от пришълците, когато спирах с моето заучено още в Хухленската Сорбона „У се труф” случайни минувачи край каналите на Амстердам, за да ги питам къде е аджеба къщата на Рембранд, музеят на Ван Гог или , о, колко сме начетени!, Райхсмюзеум. ”Хръкаха” ли, бяха ли безкрайно търпеливи към моите езикови познания, значи холандците си бяха чисти холандци. Практични, готови да ти помогнат, те слизат от трамвая, за да те упътят. Разбира се, че ти става неудобно.

То бива, бива, ама чак, нали?….Сякаш не може да каже : „А, такъото ли тръсиш? Че то много лесно, беке не го знаиш? Не може да не го знаеш, щото се намира зад тва, каж го де, зад нва?”… Не, братче, в очите те гледа редовият холандец и докато не разбере, че правилно си го разбрал, не те пуска да си тръгнеш.

И това навсякъде – докато купуваш билети по гари, автогари, по корабчета. А ние, българите, любопитни, питаме много. В свободното време от Международната среща на журналистите, която се състоя в Хилверсум, малко градче с 80 000 жители, тръгвахме да разгледаме например Амстердам. На гарите ти връчват специални разпечатки, в тях е описано кой влак къде и кога и на кой перон пристига и къде можеш да се прехвърлиш, в колко часа на следващия и той в колко часа и минути еди къде си пристига. Как да не се чувстваш неудобно?

И като са толкова любезни холандците, как да не избягаш от някоя скучна дискусия от медийното градче, та да попиташ на пъпа на Амстердам „У се труф”, например, махалата с червените фенери? И да надникнеш във витрините под тях? Как да не попиташ за кафенетата с мека дрога, за пъбовете с холандска бира, заредени с ароматно печени свински ребърца. Поръчаш ли си порция от тях, ядеш безплатно на поразия от всички салати.

С влака - стрела хукнахме за Хага и за Ротердам, сринат от авиацията на Хитлер и изграден с размах, вкус и изтънченост след Втората световна война. Второто по големина пристанище в света!

Освен питане, за да видиш много, си трябва и ходене .Крака не ни останаха по равната холандска земя, пресечена и насечена от канали, каналчета и каналченца, покрай които са изградени през вековете пищни къщи с детайли, изпипани като в макети от кибритени клечици. Килнати една към друга, усукани около оста си, наклонени весело или застрашително заради нестабилната земя, те носят небивала приказност. И вървим, вдигнали глави, зяпнали фасадите – една от друга по фасадена, чуваме зад гърба си звънците на велосипедистите, най - тачените хора тук! По двама, по трима българите все стъпват по велосипедните пътеки - кой ти е виждал такива чудесни места за движение?

Парапетите покрай каналите не се виждат от паркиралите, заключени с вериги велосипеди. Няма да изброявам марки, форми, модели. Велосипедна мозайка. Накъдето и да погледнеш – сякаш изложба от стари и нови велосипеди! Вървим с намерението никога да не нагазваме по велоалеите и след малко пак чуваме дрънчене и подвикване, защото пак някой от българите не се е усетил и нагазил свещената им територия, по която те летят с голяма скорост.

Ха сега, чакайте да ни приемат в Шенген! Ние една велосипедна граница не можем да опазим, камо ли оная през баирите с бежанци от близкия и далечен изток!

А какво ли няма върху велосипедите. Майки с по две деца, с по две кученца, поставени в специални кошнички на рамката. Хладно е, дъждец бръска, но никой не хленчи, не протестира!

Децата, зачервили бузки от студ, усмихнати и по детски отнесени! А иначе около очите им вечно е червено, ако не вярвате, вижте още при Рембранд – пердашат майките с колела с децата си във всички посоки. Започне ли детето да пази равновесие, сигурно го качват на колелото. И докато умре, ако ще и до сто години, той не се разделя с колелото. На него се залюбва, с него е на работа, на гости, на сватба. Без колело холандецът е половин холандец.

Затова и не протестират, като чакат по пет години да им се разреши в центъра на града да си купят лека кола. А може да не им се разреши, защото на улицата има само две места за паркиране. Никой не е умрял и място не се е отворило. Толкоз. На новите офис места, дето се строят на десетки километри от центъра на града, отново се гледа с криво око на автомобилите. На пет автомобила строят по едно место за паркиране – ограничават съзнателно купуването на автомобили, стимулират карането на велосипед.

От казаното до тук на българина едно всякак ще му хареса – това, че може да се ходи в кръчма с велосипед. Кьор кютюк да се натряскаш, прибираш се с колелото, няма „надуваш балони, дупчат талони”.

Ако ме питате за характера на холандците, ще ви кажа, че освен търпеливи и практични, са много отворени. Не лицемерничат като англичаните. Питаш ли ги нещо, споделят си проблема и чакат да им помогнеш да го решат.Търсят приятелството и твоята помощ. Не се стремят на всяка цена да постигнат „голямото” нещо в живота. Поставят си изпълними цели, които ги правят уравновесени и щастливи. Чудни хора, изстрадали земята си, педя по педя извоювана с изкуствени диги от океана.

Но това си го знаете. Толкоз засега. За тъжните крави и безнадеждните им погледи - друг път! За прословутите червени фенери – по-сетне, може би още следващата събота.

Иван БУНКОВ

1 Хага или малка сага за тъжната крава

- Върна ли се от Гага? – бъзва ме Чукич на родна земя и докато му отвърна на руски заради

2. Хага, или малка сага за тъжната крава

Да се завърнем пак в Амстердам. Голямо скитане падна и когато вече си помислихме, че най-важното за един град сме го видели, седнахме каталясали в едно открито корабче да се

3.Хага или малка сага за тъжната крава

Когато посегнах да напиша нещо за Холандия, не знаех, че ще изпиша толкова редове, без да съм си водил бележки. Нямах намерение никому нищо да разказвам, защото знам...