Шарен беше следобедът, с мека топлина и светлина и когато поехме по зелената вода да направим обиколка-пръстен в центъра на града, разбрахме, че чак сега сме намерили истинската гледна точка към Амстердам.
Да. Сградите трябваше да се гледат от ниско, от нивото на лодките в каналите.
Вървейки по тесните улички, вдигнали глави нагоре, трудно пазехме равновесие, разглеждайки причудливите фасади на къщите, подпрени сякаш да не паднат една о друга.
Оттук, от лодките се схваща грандиозният архитектурен замисъл. Всичките тези детайли, цветове, форми гръмват в мека приглушена симфония, лирична и малко тъжна, но вдъхновена, вълнуваща, и не е толкова мащабна, колкото затворена в красиви феерични пространства. Точно като малките домове край нас, които холандците строели високи, за да изглеждат просторни. Повечето от къщите имат фасади над най-горния етаж, без зад тях да има етаж. Да, фасадите прикриват, че отзад има само покрив. От улицата това не се долавя. Целта е постигната – т.е. имитирано е пространство, демек богатство.
Сега от корабчето се виждат на всяка къща куките. Пред всяка фасада е изнесено по една метална шина, от която виси по една голяма кука. Практично нещо. Зад куката - въже, а то - навито на лебедка. Толкова са тесни къщите и стълбищата, че големите товари се качват през прозорците. А преди години, пък и преди векове, с макарите са разтоварвали стоките направо от корабите в каналите на последния етаж.
Наводненията били нещо обикновено. Мнозина търговци напълно се разорявали, ако не спасят стоката. Затова най-ниските етажи използвали за магазините. Там излагали само част от продаваното. Най-ценното издигали с лебедките на последния етаж! Семейството на търговеца живеело между склада и магазина. При наводнение най-ценното оставало горе. Като знам, че половината от Холандия е само на по-малко от метър над морското равнище, а голяма част от нея си е направо под морското, става ясно как е минавал животът на тези хорица. Нищо сигурно. Отгоре на всичко това е едно от най-гъсто населените места в света.Трябва да пестиш земя, да търпиш всякакви съседи. Да дисциплинираш сам себе си.
Така си мислих, докато корабчето ни се въртеше из каналите на Амстердам, забавяше ход пред забележителните сгради и радиоуредбата изстрелваше на холандски, немски, английски, френски и руски кратка справка за архитекта, за времето на построяване и за значението на сградата. Капитанът на корабчето зверски маневрираше напред, назад, настрани, за да премине от канал в канал, вземаше и прав ъгъл с маневри, вреше се и под най-ниските мостовете и в най-тесните канали, да не оставим нещо невидяно. Всичко ми се струваше тесничко.
И по-късно, когато се катерих по тесните извити стълби на къщата на Рембранд, пък и тук, на корабчето, си мислих, че холандците, бидейки повечето търговци и мореплаватели, не са имали изход освен да се учат на теснотия, търпение и толерантност. Да не делят хората на вяра – католици, протестанти, калвинисти, евреи, мюсюлмани, или пък на националност. Не станеш ли търпелив към тия, от които ти идва келепирът, отиваш на кино. Пък и като пътуваш, виждаш, че по голямата земя хора много, едни от други различни и всеки от тях може нещо, което ти не можеш, а искаш да притежаваш. Учиш се да уважаваш различното. Днес Холандия е най-толерантната държава. През Първата световна война запази неутралитет. През Втората също – но Хитлер я прегази.
Холандците са уважавани от всички. А и те уважават всички религии! Поносимостта им е голяма - към меката дрога, към еднополовите бракове, към червените фенери – това пък им помага за алъш-вериша. Но те знаят, че това е предимно за туристите, които се сипват тук от цял свят…
Нямаше как да вляза в обикновена холандска къща в центъра на Амстердам, затова, когато след голямо питане и подтичване все пак нахълтахме в къщата на Рембранд, успях да „видя” от вътрешната гледна точна този, меко казано, странен град.
Пазачите ни надянаха по един радиопредавател и ние влизахме от стая в стая, качвахме етаж след етаж, водени от превода на невидима рускиня. Тук се е хранел Рембранд, там е рисувал, какво е рисувал. А къде е спал великият художник?
Движейки се по вертикалните вътрешни стълби в дома му, можеш да хванеш клаустрофобия. Толкова е тясно пространството, че имаш чувството, че се въртиш в минарето на джамия или че си притиснат като в рентген. Остава някой да те изкомандва „Дишай дълбоко!” Абсолютна пестеливост. Казваха ми, че и съвременните апартаменти често са толкова тесни, че вътрешните им стълби са като шнекове. Такива бяха и в нашия хотел, иначе бе 4 звезди! На това му се казва пестеливост. Метални стълби се виеха като аварийни изходи извън жилищни блокове и хотели.
А иначе на тесните стаи – кухня, гостна, спалня, е даден някакъв вътрешен простор, има го и в рисунките на Рембранд. Но сега, като видях къде е спал майсторът, на какво късо легло под малък дървен свод до стената, отрупано с големи възглавници, срещани в картините му, възроптах! И тогава ми казаха: Господине, навремето в Холандия не са спали като нас легнали, а полуседнали или полулегнали, подпрени ей с тия големи възглавници. Страхували са се от мозъчен удар нощем, докато спят. Затова не са допускали много кръв към главата. Как са си оросявали мозъка, не знам, но ми се струва, че са останали по-дребни от нас. Шегувам се, разбира се! Но по-късно, когато си харесвах риза от техните магазини, нито една не ми лепна на балканските ми рамене и най-големите им хикселове ми се оказаха тесни! Но за сметка на това намерих голям номер шапка, рядка за всички географски ширини, която пасна на хухленската ми кратуна, та ведна си я купих.
Не разказвам живота на Рембранд, нали всеки може да прочете историята му и да види картините му – има си интернет. Но шеметът от „Нощната стража”, която видяхме в Раихмюзеум, може да се усети само на място. Тогава разбираш, че има един Рембранд и останали велики майстори от неговата епоха.
Не е живял лесно Рембранд, построил къща, но потънал в дългове. Продавал не само шедьоврите си, но и екзотични странни предмети и находки - големи морски миди, донесени от далечни океани и морета. В колекцията му са запазени и част от предметите, който той е използвал при рисуване, а също и за да преподава на своите ученици, от което също се е издържал.
Както върви, и в този брой няма да остане място за тъжните крави или за махалата с червените фенери! По-добре да ги оставим за по-нататък, а тук да споменем къде се върти обръчът от туристи в Амстердам. От гарата по булеварда до двореца на кралицата и до галерията на мадам Тисо. Не влязохме в нея, защото проф. Овчаров беше с нас, бе влизал на друго място по света, и след оригинала не щял да си мърси представите с нещо по-дребничко. Та и ние, простосмъртните, се съгласихме с него.
И за сметка на това седнахме срещу двореца на кралицата, хем да позяпаме, хем да се изчакаме един друг, хем и да пием по една вода. Някои пиха и бира.
Водата от 100 грама в стъкло върху мазната кръгла дървена масичка на улицата ни излезе по 6 лева на човек, т.е. по 3 евро. Направих си сметка какво мога да си купя с тия пари в нашия хоремаг „Центъра на света”.
Ала правиш ли си такива сметки в чужбина, гладен и жаден ще останеш! И не само това – онова, което хапнеш, на криво гърло ще ти отиде. Затова не мисли, а купувай!
Купих вода от магазините – литър и половина за по 80 цента, когато дъщеря ми, която познава перфектно живота в Амстердам, ме посъветва да пия вода само от чешмата. Останах шашнат. По-точно не вярвах. И се заредих яко с вода и чак когато се прибрах в хотела в Хилверсум, се престраших да напълня една чаша чешмяна вода. Отпих – ха! Никакъв мирис. Пак отпих – не, не мирише ни на стари тръби, ни на хлор, ни на озон даже. Бе, такова чудо не съм пил и под буките в Балкана. Страхотна вода. Минералната нищо не струва до нея. И откъде това чудо като знам, че само на една част от Холандия, някъде на юг, има средна надморска височина към 250 – 300 метра. Откъде я вземат тази страхотна вода, ще питам зетя холандец като ми дойде на гости!
Иван БУНКОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!