петък, 18 ноември 2011 г.

Нов язовир и ВЕЦ впрегнаха Малка Арда

Две хиляди киловатова чисто нова малка ВЕЦ ще заработи до месец и половина - два на река Малка Арда край известната хижа на Горското до пещерата Хладилнака. Предприемачът, който я строи и ще я стопанисва е смоленчанинът Алеко Келешев, управител на фирма „Ай Пи Зет”,  специализирана в изграждане и експлоатация на малки ВЕЦ.
Това е шестата централа в строителната биография на Келешев. Първата е построена през 1999 г. край смолянското село Кутела. Тя е с максимална мощност едва 360 киловата. Със съдружници строи 4 язовира и ВЕЦ край Баните и Давидково, пак в област Смолян, но после продава дяловете си от тях. Запазва си тази при Кутела и новата. Засега няма идея за следващата централа, но не се знае докога.
Идеята да направи язовир и ВЕЦ край хижата на Малка Арда му хрумва от малкия бент и турбина, които навремето са я захранвали с електричество. А мястото знае отдавна, защото е ловец и неведнъж е идвал.
Строителството започва в началото на 2011 г. и ще завърши в края й, ако зимата не попречи. Но само подготовката на нужната документация – ОВОС, водно право, геоложки проучвания, изработване на проекта от екипа на инж. Красимира Рашкова към „Електроинженеринг” в София, отчуждителни процедури за земите около бреговете, му отнема 2,5 години. Опитва се да привлече финансиране по европейски програми. Но като вижда, че това още повече ще го забави, предпочита да използва възможността за безлихвен заем от фонд „Екология” със срок на изплащане 6 г. С тези пари покрива половината от 3,6 млн. евро - стойността на обекта. Останалото финансира със собствени средства.
От продажбата на електричеството една ВЕЦ се изплаща за около 8 години, коментира Келешев. След това поддръжката й е много евтина, ако всичко по нея е направено професионално и качествено. От ЕVN в момента изкупуват електроенергията по 11 ст. на киловат и я продават по 15 ст. Очаква се и повишение на цената.
Животът на една централа е 50 години. След това вече се налага основен ремонт на всичко, за да се продължи още животът й. На тази ще работят четирима души.
Вече почти е издигната язовирната стена на мястото, където е бил старият бент за хижата. Завършена ще е висока 22 м., дълга 65 м. Ще е с 5 секции, три от които с преливници. Площта на язовира ще е 17 дка, обемът – 650 хил. куб.м.
Турбинната зала е малко по-надолу от хижата. Сградата е ниско долу до реката, вкопана в стръмния склон, който ще бъде напълно рекултивиран, така че максимално да се запази девствеността на прекрасната природа наоколо. Ще бъдат монтирани три турбини с различна мощност, най-малката от които ще е 400 киловата. Целта е да може да произвежда ток и при минимални количества вода и да се използва най-рационално дебитът на реката, който е доста променлив.
От язовира водата ще идва по тунел с дължина 720 м., в склона над десния бряг на реката. Денивилацията е 48 м. Прокопан е за 6 месеца по миньорски способ – с бурене с пневматични пистолети и взрив. В Родопите хора с миньорски опит от закритите рудници колкото щеш.
Това е нищо, край Баните прокопахме тунел от почти три километра, реагираха на респектираните ни физиономии работниците.
Замисълът на Келешев бил да използва за тунела „къртица” – като машините, с които прокарват тунелите на метрото в София. Но когато станало ясно, че склонът е от изключително твърда скала – гранитогнайс, трябвало да се откажат. Диамантините – дисковете, с които дълбаят къртиците, не биха издържали.
Твърдата скала си има и хубава страна – не се налага допълнително укрепване на тунела. Само в началото заздравяват стените му с шприцоване на бетон, защото скалата е изветрена и ронлива.
От тунела водата ще се влива в авам-камера, за да се успокои и от нея по тръба с диаметър метър и шейсет /ф 1600/ ще стига до турбините. Камерата и тръбата ще бъдат вградени в склона, а всички следи от строителството - рекултивирани.
Пак с цел да се запази природата, е предвидено от язовирната стена да изтича достатъчно количество вода по протежение на коритото на реката до турбините, че да не пресъхва и да се поддържа животът в нея.
Келешев планира да превърне язовира в място за отдих и риболов. В бъдеще може да бъде построено и курортно селище по бреговете му. Ще го зариби още догодина с шаран, толстолоб, мряна, даже сом и пъстърва. Водата е чиста, богата на кислород, а езерото е на надморска височина, която прави възможно да се развъждат всички тези видове риба, които иначе живеят в различни климатични пояси, коментира предприемачът. Има опит със зарибяването, вече го е правил на всички, построени от фирмата му язовири.
В момента в долината на Малка Арда, където обичайно само ромонът на водата нарушава покоя, гърмят тежки машини – бетоновози, помпи, камиони – кипи работа. Всичко на строителната площадка е разположено точно, рационално и с грижа за природата и за работниците. Половин година преди първата копка на язовира, тук е започнало изграждането на пътищата, паркинг за строителната техника, място за отдих и хранене на работниците, и всичко останало, необходимо за работата. За да издържат тежките машини временните пътища са настлани с половинметров слой гранито-гнайсов чакъл, който е извлечен при прокопаването на тунела. След това тези пътища ще се използват, за да се стига до язовира. Общинските пътища, по които фирмата докарва материалите, за разлика от „временните” са доста пострадали от необичайния трафик. След приключването на работата ще се погрижим да ги възстановим, казва Келешев. И сега непрекъснато ги кърпим.
От строителството има печалба и за местните хора. От заетите на обекта 160 души половината са от околните селища – предимно строители. Шофьорите и механизаторите са си кадри на фирмата. Те са настанени в сградата на бившото читалище в село Боровица, от което кметството печели. А и местните заведения и магазини. В бъдеще ще започнат да идват и туристи на язовира.  
Тонка ГОГОВА
Снимки: Мехмед РЕДЖЕБ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!