Булдозер заличи селище отпреди 6 000 години

Две–три хилядолетия от живота на прадедите ни, запечатани в пластовете на праисторическата селищна могила край момчилградското село Седларе, са заличени само за час – два, след като в края на миналата седмица е заравнен върхът й с булдозер. Само на десетина метра от нея е трасето на бъдещия път от Кърджали до Подкова, по който ще минава движението през Маказа.

В петък, 11 ноември, археологът Жарин Величков случайно минава покрай нея и е направо ужасен от видяното. Според него и според археолога от музея в Кърджали Милен Камарев, машината е отнесла близо 2 метра от насипа.

Жарин Величков е главен инпектор към Националния институт за недвижимото културно наследство. В момента е в Кърджалийско като научен ръководител на теренното проучване за наличие на археологически обекти по трасето на бъдещия газопровод от Комотини до Стара Загора.

Веднага, след като видял посегателството, уведомил полицията, прокуратурата, Министерството на културата и колегите си в музея в Кърджали. Заведено е досъдебно производство за установяване на извършителя. А от министерството веднага е изпратена комисия, която дава предписание да бъдат направени спешни спасителни разкопки на могилата, за да се сведе до минимум възможността да стане обект на посегателства от иманяри. Разкопките в такива случаи са за сметка на извършителя на посегателството.

Селищната могила край Седларе е недвижимо културно наследство от национално значение, поясни Жарин Величков. Най-ценното е, че в нея в продължение на хилядолетия са наслоявани следите от живота на хората от ранния неолит /6-то хилядолетие пр. Христа до халколита – 4 хилядолетие/. Има много праисторически селища на територията на България, но селищните могили са малко. А тази край Седларе е разположената най-южно от всички известни.

Археологът Милен Камарев допълни, че праисторическото селище край Седларе е било занаятчийски център за обработка на полускъпоценни камъни, от които освен бижута и идоли са се изработвали и различни сечива. Било е оградено с крепостна стена с бастиони от трамбована глина, облицована с камък. По същия начин са били изградени и сградите – стени от трамбована глина, в които са вградени за устойчивост греди и плет от клони, облицовани с каменни плочи. Тази техника на градеж не е установена в други селища от същия период, подчерта той.

Заедно с халколитното селище са пометени и развалините на средновековна църква от 10-13 век, която се е намирала в западната част на могилата.

Обектът е проучен частично – средновековната църква от 10-13 век и халколитното селище. Но пластовете от неолита не са. Разкопките тук започват през 1979 г. и продължават с малки прекъсвания до 1988 г. Ръководител е археологът Ани Радунчева. Оттогава тя се опитва да намери финансиране, за да бъде напълно проучен и пластът от неолита, но безуспешно.

Журналистически въпрос какво е почувствал, когато е видял пораженията, разстрои до сълзи Жарин Величков. Унищожена безвъзвратно за науката е изключително ценна информация, подчерта той. А ако погледнем и по-практично – загубен е прекрасен туристически обект, който е на десетина метра от международен път. Туристите биха могли да видят жилища, работилници, улици отпреди 8 000 години. Седларе можеше да е едно от известните и по света места в България. Той изрази надежда, че булдозерът е пощадил непроучените пластове от неолита.

Нелепо е, ако работници от строителите на пътя са го направили, защото на всяка от техните карти тази могила е отбелязана, коментира Величков. Той припомни, че преди няколко години е променено трасето на пътя, което тогава сечеше могилата, за да се избегнат спасителни разкопки, които биха продължили дълго, предвид големината на обекта, и биха стрували доста скъпо на строителите. Сега тя е не само извън трасето, но и извън сервитута на пътя.

Според неофициални източници, заравняването било направено от геодези, за да разположат удобно уредите си за трасиране на пътя. Археолози коментират, че е възможно да са намесени и иманярски интереси, ако са се заблуждавали, че това е тракийска могила. 

 

Тонка ГОГОВА

Снимки: Мехмед РЕДЖЕБ