Езиковата в Кърджали сред отличниците при матурите

Тази година абитуриентите от ГПЧЕ "Христо Ботев" в Кърджали се наредиха сред първите 10 в страна по среден успех, получен на зрелостните изпити. Това е голямо постижение за възпитаниците на езиковата гимназия, техните преподаватели и ръководството на училището.

Ето най-добрите училища, подредени по успех, получен на матурата:

1. Италианският лицей в Горна Баня - 5.907
2. 91 Национална езикова гимназия (Немската), София - 5. 849
3. Американски колеж, София - 5.847
4. I Езикова гимназия, Варна - 5.808
5. НГДЕК (Класическата), София - 5.807
6. ЧЕСОУ "Дорис Тенеди", София - 5.788
7. I Английска езикова гимназия, София - 5.780
8. Езикова гимназия, Пловдив - 5.778
9. 73 СОУ, София - 5.739
10. ГПЧЕ "Христо Ботев", Кърджали - 5.730

Повече шестици, по-малко грамотни

Петър току-що е завършил дванадесети клас и на матурата по български език и литература има пълна шестица. На изпита по избор - немски език, изкарва 5.35. На предварителния изпит по литература в СУ "Св. Климент Охридски" обаче едва добутва до 3.25.

Петър е типичен пример за тазгодишните зрелостници. След излизането на резултатите от матурите министерството на образованието обобщи - повече шестици, но и по-голяма неграмотност.

Основният проблем - 18-годишните продължават да имат сериозни граматически пропуски и лоши резултати при правописа. Най-мъчителни се оказват слятото, полуслятото писане и използването на главни букви. От министерството обясняват това с по-сложните тестове тази година, но за всички останали е очевидно, че това е интернет "правопис". Затова пък сега завършилите изненадват с умението си да се изразяват добре.

Правописът и пунктуацията традиционно са най-слабото място на дванадесетокласниците, като резултатите тази година са по-лоши в сравнение с предходни кампании. Ако преди година със запетайките са се справили 64% от завършилите, сега делът им е едва 38%.

Спадът при правописа е незначителен - от 62 на 57%. Въпреки тези резултати двойките по български език са намалели от 3153 на 2391.

Децата са се справили по-добре с писането на текст (есе или интерпретативно съчинение върху стихотворението "Книгите" на Атанас Далчев), освен това много повече от учениците са "участвали" в тази задача - празни листове са предали около една трета от зрелостниците (минали години са били почти 50%).

Според просветното министерство нараства броят на учениците, които умеят да четат и да извличат информация от текста. Това е знак, че вървим в посока учениците да не зубрят, коментира министър Сергей Игнатов.

Въпреки високите оценки на матурите дванадесетокласниците не успяват да се справят така добре с изпита по литература за университетите. Според учители причината за добрите резултати на зрелостните изпити е в ниските критерии - едва 23 точки от 100 възможни са достатъчни за тройка.

"В следващите години тази скала ще се промени нагоре, но ще има гратисен период, в който системата ще знае, че трябва да се пренастрои. След това може да има спад в резултатите", обясни Игнатов, цитиран от в. "Сега".

Спрямо миналата година има увеличение на средния брой точки, получени на отворените въпроси. Все още проблем е огромната разлика между традиционно "добрите" и "лошите" области - за поредна година учениците от София-град, Стара Загора и Пловдив са с най-високи постижения, докато връстниците им от Разград, Търговище и Шумен са най-зле. Първите три града са начело благодарение на езиковите си гимназии.

Анализът на резултатите от матурите показа, че намаляването на двойките се дължи предимно на "бягство" на зрелостниците от изпита по география. Миналата година бяха скъсани над 35.8% от явилите се и тази година 8000 младежи са избрали по-лесни предмети.

Резултатите сега показват подобрение при математиката, историята, физиката и химията. В същото време се влошават средните резултати по биология, философия и английски език. Традиционно най-добре са се представили учениците от профилираните езикови гимназии, а най-зле - децата от техникумите.

В края на май правителството разду безпрецедентно приема в университети, като увеличи местата за първокурсници с над 5 хил. Това стана на фона на все по-малкото кандидат-студенти. Така с високите оценки от матурите всеки, който няма двойка на изпит за ВУЗ, наесен ще е студент. За да не затрудняват младежите и за да запълнят местата, почти всички университети обявиха прием в много специалности само с матури.

От правителството обясниха решението си за повечето места с желанието за още по-широк достъп до висше образование. През последните две кандидатстудентски кампании приемът също беше увеличаван, което доведе до няколко допълнителни класирания в големите университети само и само и последният кандидатствал да бъде приет и да запълни бройката.

Най-трудните въпроси от изпита по български език:

В кое от изреченията е допусната правописна грешка? (31% отговорили правилно)

А) Сериалът на Българската национална телевизия предизвика голям интерес.
Б) Младият герой е очарован от хладната красота на Снежната царица.
В) Ключов момент за националното осъзнаване е Възрожденската епоха.
Г) Правото на убежище се гарантира от Женевската конвенция.

В кое от изреченията НЕ Е допусната пунктуационна грешка? (42% правилни отговори)

А) Чистият въздух, зеленината в градината и споменът за щастливите мигове му помагаха да възвърне изгубеното спокойствие.
Б) Бягали, бягали най-сетне се уморили и спрели да си починат под сянката на едно кичесто дърво.
В) В този горещ и задушен летен ден Мария, новата учителка в малкото морско градче влезе в двора на училището.
Г) Според мене, климатичните промени няма да доведат до понижаването на добивите в селското стопанство.

(верните отговори: В, А)

"Дневник"