Килими за кралския двор в Англия тъкат с прежди от Ардино

Кризата удари най-напред текстилния бранш. Това много ме притесни. Взел съм хора. Отговарям за тях. Не исках да ги освобождавам. Как да пратя на улицата отгледани кадри, а и семействата им. Всички те са били в най-трудните моменти с мен. Трябваше да ги запазя. Направихме го, но

 за сметка на много икономии

 дори и от възнагражденията. Ако закъснея със заплатата два дни, ме беше срам да вляза при хората. И досега продължавам да вземам месечното си възнаграждение последен. Но и в най-тежкото време съм осигурявал хората си върху цялата заплата. Така изпълнителният директор на фирмата за прежди и конфекция „Артекс” в Ардино инж. Сафет Илязов описа тежките месеци на криза.

Сега е друго – има предостатъчно поръчки. Искам да работим непрекъснато, но за това ще са ми нужни още 10 души. Готов съм да ги обучим при нас и да ги назначим. Преди хората ми тук бяха с най-високото възнаграждение в Ардино, но в момента не е така. Целта ми е

 скоро да постигнем такова производство

 че работничките да неполучават по-малко от 500 лв., а специалистите под 1000 лв., категоричен е инж. Илязов. Открили са и цех за конфекция само и само да запазят хората. Шивачките се обучавали по програма в Бюрото по труда.

В „Артекс” вече работят с модерни, автоматични предачни машини. Предачка, която преди е обслужвали три, сега е оператор и наблюдава 10 . Преждата е с изключително качество, а производителността значително по-висока. Суровината за най-новия вид прежда Tencel – A 100 е от австрийска фирма „Lenting”. След обработката й тя става изключително мека. Доставяме я на фирма във Велинград, където тъкат килими за потребители в Англия, включително и за кралския двор , каза не без гордост инж. Илязов.

Тук изработват и висококачествено памучно влакно. Продават го на фирми в Македония и Сърбия. Памукът доставят от „Кафандарис Папакостас” в Гърция. Прежди от ардинската фирма изкупуват и „Струма текст” в Благоевград, и „Наталия” в Стара Загора.

Когато бяхме в „Артекс”, подготвяха мястото за монтирането на нова дарачна машина.

 В България само ние останахме

 единствената предачна фабрика за прежда за тъкани и плетива. Всички затвориха цеховете си, като се почне от „Марица” в Пловдив и се стигне до тези във Враца и Казичене. Сега ги снабдяваме с прежди, каза инж. Илязов, който не скри съжалението си, че вече няма с кого да се конкурира за по-добро качество.

Тези дни двама от неговите инженери са в Испания на изложението за съвременни предачни машини. Има още какво да направим, за да не изпускаме пазарите си, а и да завоюваме нови. Затова ще инвестираме в модерните технологии. Надяваме се да успеем да спечелим финансиране и по европейски проекти. Ще кандидатстваме за закупуване на още 2 машини от Италия. Последните три, които купихме с наши средства, са от Швейцария. Искам да подобрим условията за работа в цеховете. Ремонтирахме подовете, работят и оросителите, измазахме фасадата, но това не стига, категоричен е директорът.

Усещането ми е, че през последните месеци финансовите потоци се нормализираха. Поръчките също. Но трябва да се внимава. Има надежди да се оправи икономиката. От тази по-голяма криза какво повече.

 Тревожи ме нагласата у хората

 Много се научиха да чакат на социални помощи и не правят нищо нито за себе си, нито за обществото. Сега и десет дипломи за висше да имат, нямат елементарни познания върху това, което уж са учили. Може ли  висше с бакалавър с магистратура да не ставаш за нищо. Малко са младите, които търсят работа в производството, повечето искат да са чиновници. Като гледам си мисля, че е добре да идат в чужбина да се научат на дисциплина и на това, че там даром нищо не се дава. Тези, които се връщат подхващат някакъв бизнес, значи са прихванали от тамошното възпитание, влезли са в релси.

Възрастните си отиват. Трябва да има млади, които да поемат работата им с желание. Всеки, който е инвестирал в Ардино, а и в областта и произвежда, не го е направил от днес за утре. Бизнесмените са тук, за да има поминък за хората, коментира инж. Илязов, който е и председател на работодателския съюз в Ардино.

„Артекс” има бъдеще, защото 55 работници и служители ми се довериха и са готови да продължим напред. Надяваме се и на нови попълнения, заяви директорът на единствената в страната ни предачна фабрика.

Снежана ГОРАНОВА

Снимки: Петко БОРИСОВ