„Кървавата 1913 г.” - Ужасът да оцелееш

Книгата на Георги Петков за кървавата история на село Гугутка получи своята премиера в Кърджали. Повече от 100 души се събраха във Военния клуб, за да се запознаят с една от най-трагичните страници от историята на Ивайловградския край.

Кой е авторът? 

Георги Петков е роден в Гугутка през 1937 г. Неговият баща Петко Анигнощев е пострадал при зверствата на турския башибозук, опожарил селото през 1913 г., а майката на тригодишното тогава момче е отвлечена в Турция. С книгата за Гугутка „Кървавата 1913 г.” Георги Петков изпълнява завета на баща си да опише историята на родното им село. За две години – между 2007-2008 г. успява да обработи събирания десетилетия суров материал, който оформя в два тома. Сега бе представен първият от тях.

Авторът е работил дълги години в системата на МВР. Пенсионер е отпреди демократичните промени. Самият той се описва като човек, който „диша спокойно и демократично, разглезен парично, настръхнал патриотично. Диша. Други оплаквания няма!...”.

„Безстрашна и страшна книга, която те кара да настръхнеш”, така представи главният редактор на „Нов живот” Иван Бунков труда на своя земляк. Под формата на писма до своята непозната баба Георги Петков разказва тежката орис на своето село. Силата й е в това, че е документална, в нея няма нищо измислено, нищо не е насила художествено. Тя е силна и защото след всичкото разказано страдание в нея няма злоба и отмъстителност. Филмите на ужасите бледнеят пред това, което без никакви метафори и епитети се разказва в тази книга. От написаното, освен кино, струи и музика, и поезия, защото, макар и документална, подчинено единствено на правда и логика, тя излъчва и огромен философски заряд, каза Иван Бунков.

Изпълних завета на моя татко да напиша история на нашето село, сподели Георги Петков. Той разказа за годините усилено събиране на факти, за ровенето в архивите, за трудностите и радостите при срещите си с хората, от които е получавал информация. Специалната си благодарност отправи към доц. Георги Паскалев, бившия ректор на Медицинския университет в Пловдив. Именно той прави възможното книгата да види бял свят в Университетското издателство.   

Гугутка е едно от осемте села ивайловградски села, пострадали от зверствата на турския башибозук през 1913 година. 102 къщи от всички 111 са изгорени до основи, над 100 са човешките жертви, шестима са отвлечени в Турция. Жителите на опозореното село бягат, крият се в околностите и след време се връщат при унищожените си домове, за да започнат живота отначало. Това е част от статистиката – грозна и банално статична в своята директност. Книгата на Георги Петков дава друг поглед към събитието – погледът на преживелите ужаса да оцелееш, на онези, които не могат да забравят и на тези, които говорят, за да не бъде забравено.

Това обедини и участниците в оформилата се дискусия. Има нужда от страшните истини, свързани с разорението и на тракийските българи, и на иваловградските българи. Трябва да се говори за миналото, защото иначе забравяме историята си, каза Яни Янев и поздрави автора за смелостта да издава в подобно бездуховно време. Мая Мечева сподели, че разбира и е наясно с къртовския изследователски труд, положен от Георги Петков. Бях в Гугутка, изследвах църквата, говорих с много хора, всяка дума на автора е истина, каза тя.

Разговорът за страшните събития през 1913 г. развълнува хората, повечето от които потомци на преживелите ужаса в Гугутка. Някои проляха сълза, други дълго мълчаха с приведена глава. В памет на онези, заради които е писана книгата.

 Снимки: Мехмед РЕДЖЕБ