„Владимир Димитров-Майстора” в капана на кризата

Тази година Регионалният инспекторат по образование в Кърджали не разреши държавен план-прием за 9 клас в училището по изкуства в града „Владимир Димитров - Майстора”. Причината е демографският срив, а също и модата, каза директорът на училището Ангел Спасов. За бъдещите гимназисти и родителите им са по-привлекателни  училища с преподаване на чужди езици и информатика, каза още той.

Минималният брой деца, за да съществува една паралелка, е 18. Желаещите да се запишат в профилирания курс на обучение в школото на талантите тази година достига 16 деца. Това означава, че все пак има мераклии, които искат да развиват музикалните и художническите дарби.

За съжаление образованието се превърна в пазар, където изкуството не се предлага, каза Ангел Спасов. Подкрепя го и Катерина Стойкова, преподавател по класическо пеене в училището.

Двамата не могат да разберат защо има училища, в които се допуска броят на учениците да е 29, а на други, на които не им достигат 2-3 деца, трябва да забранят приема. Питат също защо се дублират специалности в средните училища и професионалните гимназии.

Според Стойкова и 5 да са децата, които искат да рисуват или да изучават пеене и музикален инструмент, трябва да им се даде възможност.

Решихме да спазим традицията, въпреки модата. Можехме да предложим технологичен или чуждоезичен профил, но как тогава ще запазим облика на училището така, както е граден през годините на неговото съществуване, каза директорът.

Още от 1986 г. се осъществява прием в паралелка осми клас с профил „Изкуство”. Първият випуск художници и музиканти се дипломира през 1990 г. Оттогава до днес в училището се възпитават много поколения млади таланти, които са преминали и индивидуално обучение по различни музикални инструменти, по изящни и приложни изкуства.

За да съхраним името на училището и за да не загубим децата, на които тази година не можем да осигурим профилирано обучение по музика и изобразително, ще предложим допълнителни часове по съответните дисциплини в задължително избираемата подготовка (ЗИП).

Училището е било включено в два общински проекта заедно със СОУ „Отец Паисий” и Гимназията по преподаване на чужди езици „Христо Ботев”, съответно за подмяна на дограмата и за възстановяване на училищните игрища. Двете централни градски училища са били одобрени, съответно и материалната им база е била подобрена, а „майсторите” може би сами трябва да си измайсторят средствата.  

От делегирания бюджет единственото, което мога да си позволя като директор, е да поддържаме класните стаи и интериора, споделя Спасов. В никакъв случай той не е достатъчен за саниране на сградата или за да се обнови двора на училището. А когато родителите записват децата си, се интересуват и от условията, в които те ще се обучават. Първото нещо, което им прави впечатление, е външният вид на училището, състоянието на сградата, каза още Ангел Спасов.

Все още община Кърджали не ни е заставила да се явим на масата за преговори относно преобразуването на училището от средно общообразователно в основно, но съществува такава заплаха. Смятам, че като единствено учебно заведение по изкуствата в града, трябва да продължим да съществуваме с профилираните паралелки по музика и приложни и изящни изкуства, сподели директорът.

Историята ще покаже дали сме направили правилния избор като сме предпочели да запазим традиционната си насоченост, оптимист е Ангел Спасов.

Емилия Владева, директор на Регионалния инспекторат по образование в Кърджали, внесе известна доза успокоение относно заплахата от преобразуване на училището от средно в основно. Тя сподели за „Нов живот”, че и в други учебни заведения има паралелки, за които не е разрешен прием тази година. По този начин се балансира намалелият брой деца в класните стаи, но не означава, че училищата са застрашени от преобразуване. Работила съм във „Владимир Димитров-Майстора” и имам сантимент към училището, призна Владева.

Целта ни е да запазим всички училища. Вярвам, че всички 20 паралелки, за които в момента липсват деца, ще бъдат попълнени до 2-3, максимум 4 години, сподели още тя. Според нея тези 3-4 години ще бъдат кризисни, но след това обстановката в образованието ще се стабилизира.

Станислава НЕДЕЛЧЕВА