Злосторници морят със сол градинка в Кърджали

Спираме на бул. „Беломорски”, пред блок 54 от комплекс „Младост”. Погледа ни превзема зелена добре подстригана морава. Както сме ги гледали по картички от западни държави. Из нея пръснати глинени съдове с цветя, скупчени необработени камъни. В тях също вплетена зеленина, храсти и рози. До сами пътеката към кафене „Хаджимилуш” е издигната на дънер издълбана кора от дърво. В нея - също цветя. Не е за вярване, си казваме,такива работи в Кърджали, да не кажем и из българско, рядко се случват.

Нататък около магазинчето и кафенето на Милуш Николов навсякъде е преметено, измито. Цветята полети. Личи си че са гледани. Така е всеки божи ден...

Дойдохме тук повикани от автора на тази драгост. Не можехме да повярваме на това, което ни съобщи по телефона: Неизвестен злосторник хвърля редовно сол в градинката и й вреди..

Не минава седмица, в която да няма покушение над морава. И тази сутрин / вчера/ намерих купчини със сол – на едното място готварска, на другото- морска, кажи- речи по два пакета. Знаете какво става с тревата, а и със земята под нея – гори! Как им сърце дава? Пита Милуш докато събира прахосмукачката, с която вече беше обрал солта, а после измил местата, съсипани от злосторника. Свикнал е всяка сутрин прави оборка - под балконите, в тревата, прибира торбички с отпадъци. Пред входа на кафето може по традиция да намери саксиите обърнати. Ей така за кеф...

Недоумяваме за замисъла на злосторниците, дето ръсят тревата със сол. Нима не са чували поверието - който разсипва сол, го чака нещастие.

Всяка пролет Милуш купува цветя, разсажда. Харчи от семейния бюджет по над хиляда лева, за да украси наоколо, та да е радост за всички. Купил си е и всякаква техника за косене, за рязане. Има и пръскачка, за да пази чиста моравата от вредители. Вчера беше повикал за своя сметка хора да изрежат някои от клоните на дърветата.

Много от съседите си мислят, че е присвоил мястото наоколо. А то не е негово, плаща си тротоарно право за масичките пред кафенето. Пък другото го прави за радост на очите. Но кой да го разбере. Не го разбират и когато прави бележка на младите, дето късат розите пред общежитието. Нашите деца минават, скачат, късат листа на дърветата, мачкат цветя, обръщат саксии, кошчета, плюят наоколо, хвърлят обелки, пък майките гледат.

Ето това сме, въздиша Милуш, който има 15 г. гурбет в Израел. От 7-8 г. се е върнал тук и не може да се примири с мръсотията и с нашето „Недей се мъчи, бе човек, недей се мъчи...” И в Израел съм правил такива неща. Хората им се радват. Мисля си , че българинът не може да се радва като гледа, че правиш нещо хубаво. Не иска и да те окуражи.

В Израел Милуш се грижил се за един от централните сервизи на „Фолксваген” в столицата Тел Авив. Усетил е какво е да те ценят за това, което правиш. Тези, за които е работил, не го забравят. Гостуват му всяка година. Поздравяват го за празници. Сега Милуш разчита на магазинчето и кафенето, за да изхранва 8 души семейство. Мъчно му е, че нещо май не ни е наред , а уж сме хора като другите.

Като гледам младите, още по-лошо идва.Навремето не ми е минавало през ум да откъсна ябълка от съседската градина. Баща ми няма да ме пусне в къщи! И от съседа дума да ти излезе, това беше резил за семейството. Сега оставиш нещо вечер, на сутринта го няма. След 15 г. в Израел се научих, че човек трябва всеки ден да прави нещо ново, да променя. Така се напредва. Затова като отида в планината, събирам дънери, корени, камъни, нека всяка година градината наоколо да е различна. Въпреки че голяма борба пада докато стане хубаво, казва с болка Милуш.

Снежана ГОРАНОВА

Снимки: Петко БОРИСОВ