Не знам как ще се живее? Това е големият въпрос, казва Мустафа Исмаил и поглежда към масата с насядали мъже в малката кръчмичка в Глухар.
... Зарът потраква. Плочките минават от ръка в ръка. Приличат на тези за домино, но не са. Мъжете са без работа. Идват тук. Седят на топло. На празна маса, въздиша Исмаил. Той е собственик на малко мебелно цехче, където работят 8 души.
От 10 г. съм в София. И за какво, за да изхраня семейството. Колко правителства минаха. Все същото. И да ревем, и да не ревем, никой не ни чува. Няма нужда да виним кой какъв бил, щом си ги търпим, изрича бавно Сунай Ферат и за миг откъсва очи от зара.
Единственото спасение е както стана наскоро в Албания. Да излезем всички и да питаме: „Какво правите и с какво право?” В Гърция също не търпят. Ами в Румъния? Народът навремето наказа управниците. Сега се съобразяват. Скоро бях там. Румънците са къде-къде по-добре от нас. Но онези отгоре знаят, че направят ли грешка народът ще дойде. У нас, който краде, той си е най-добре. Усмихва се тъжно Исмаил и продължава:
Няма какво да ни разправят, че всичко се е оправило. Къде ни е земеделието, здравеопазването? Колко земя пустее? Купуват тютюна за по 3 лв. С тях преди можеше да се купят 11 хляба, сега три.
Някой да е усетил, че държавата има грижа? Оставени сме на произвола. Всеки те граби – за вода, за ток. Сега и хляба! Какъв живот живеем! Тук мъжете притихват. Дори тропането на плочките не се чува.
...Направо ме боли. Нацията се губи. Путин дава хиляди за второ и трето дете в Русия. Ако съм един министър, ще спра да събирам поне няколко години такси за ясли, за градини, за всяко дете ще давам достатъчно пари, младите да раждат, да има живот в България.
Тези, които напуснаха, не мислят да се връщат. Как може толкова да са безразлични нашите управници? Непрекъснато увеличават данъци, глоби...
Гледаме турска телевизия. Да видите държавата какво прави там - помощи, улеснения за бизнеса. Разсрочват кредити. А тук, дай да го удушим! Опряхме до оцеляването. Защото в България е много краденето. Още 20 г. ще крадат, включва се в монолога на Мустафа и Сунай.
Често ходя в Гърция. Подхваща пак Мустафа: Били в криза? Нищо подобно! Те са си свикнали да си живеят наготово. Сега малко ги стегнаха и „О-ле-ле, какво става!”. Ние сме сто пъти по - зле от тях.
Зарът отново спира. И да работиш, и да не работиш, все тая. В държавата ни нищо не се променя.
Не е реално на 7 млн. души да има 240 депутати, със секретарки, с туй, онуй. Нека са 100 и да работят. Всички се съгласяват със Сунай. А той, сякаш това чака и хвърля зара с думите: Бай Хасан никога няма да тръгне... Гледа си магарето.
Всеки втори пенсионер е с хлебеца и тук-там мляко.
В града са още по-зле. Нямат градинка да изкарат нещо. За какво ми е Европа? Тези, които не са в ЕС, да не са по-зле от нас? Някъде има грешка! А по телевизията - глупости.
Не може да имаш атомна централа и да плащаш толкова за ток. Щели да го вдигат пак! Ами водата – лев и половина кубика. Сигурно някой им плаща. Само се тъпчат горе. Иван ще си отиде, Хасан ще дойде. Същата работа! Скоро от кочаните на царевицата ще правим хляб. А и този, дето го ядем, знаем ли от какво е? Гледам промоции – салам за лев и шестдесет? Ега ти, салама! Вътре какво има? От приказки няма смисъл...
Репликите хвърчаха като зара. Мъжете почти не се поглеждат, но мислят като един.
Вижте как се живее - с вода. Всичко е лъжа! Кажат, че няма да вдигат олиото, няма да поскъпва хлябът и след 3-4 дни цените още по-високи!
Работа няма. Как да живеем. Седем души сме у дома. Само жената работи. Носи по 40 -50 лв. на седмицата. Но всеки път не дават. Като стане хлябът по лев. На нас едва стигат 5 хляба на ден. И водата скъпа, сочи шишето Осман Юсеин и разказва, че от Горското го изгонили. Комунист съм бил? В онова време живеехме. Хляб имаше за всеки. Нямаше богати. Нямаше бедни. Сега лоша работа. Съберем се и все едно и също говорим. Окралият кокошка – в затвора. Милионерите от едната врата влизат, от другата излизат. Имат пари за гаранция...
Големците са добре. Техните заплати 5-6 хилядарки и отгоре. Що не ни питат как живеем?
И тези, дето имат работа, треперят. Колкото им дадат. Чорбаджията вика „Като знаеш много, хайде вънка”. Дрехите ми са от байтошово време. Ще го търсим, ама го няма, отсича Осман.
Фатиме Мехмед е напълнила три тефтера с вересии. Хората седнат на чай, на кафе и толкова. Тя записва. Записва немотията... Излязохме от кръчмичката й със свито сърце. Навън януарското слънце свети. Насреща ни едър мъж, като планина. Очите му ни гледат бодро. Като разбра, че сме от „Нов живот”, спря количката.
Много мълчалив народ излязохме, казва. Всеки ден по нещо се увеличава. Как може така? Занимаваме се с магистрали, а дали има работа не се мисли. Изоставихме пенсионерите. Младите също. Слушам по телевизията - в Италия килограм банани 1 лв., а пък с италианците не можем да се мерим по заплати с нашите 240 лв. и минимална пенсия 136 лв. За лекарствата, нямам думи, същите цени като в Европа.
Как ще издържим, особено младите, пита Сафет Ферат и си отговаря: Нас бащите и майките ни възпитаваха на нивата. Сегашната младеж я изоставихме. Поне 6 месеца да ги вземат в казармата, да им дадат лопата, кирка. Та да разберат как се вади хлябът.
Преди в Глухар отглеждали над 200 крави, сега я има 30, а 1300 души живеят тук. Кметът Еркан Юсеин се гордее с голямото крайградско село и вярва, че съселяните му живеят по-добре от тези в далечните махали на Родопите.
Познавам мераклия - отгледа капия – половината продаде, половината хвърли. Държавата да помогне. Защо да се мъчат хората с крави като литър мляко е 30 ст. Кафето, където и да седнеш в града, е 1 лв. Някак не пасва. Как ще я караме така, пита Ферат и с присъщата си енергия казва, че е готов да гледа поне две телета, но като направят нужните килограми, да дойдат, да ги вземат и парите в ръката. Така Белгия направи и държавата им изскочи на първо място по производство на свинско месо. А ние сме на път да нямаме хляб. Как може? Срамота, в България 1 лв. за хляб. Тюхка се Сафет.
Той е пенсионер от три години. Бил е заварчик в ОЦК, в „Горубсо”, в АЕЦ „Козлодуй”. Сега сам обработва двора. Съселяните му се чудят как така неговите домата са толкова големи и вкусни, пък той ги съветва да гледат къде слагат коренчето. Лехите преорава три пъти и тори добре. Захванал се е и с пчеларство. Със съученика си Иван Назъров учи занаята и се диви как всичко при пчелите си е на мястото.Четири хляба ни трябват на ден. Няма къде да работя. Само с пенсията на жената караме.
Отгледахме 2 декара тютюн. 300 кг по 3,50 лв. Не знам как ще я караме. Не можем да издържим, казва Емурла Ибрям. Срещнахме го на улицата в Глухар, превит под тежеста на мислите си.Толкова отчаяние имаше в гласа му, че и досега ни боли.
Снимки: Петко БОРИСОВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!