Тютюнопроизводството, националната идентичност, високите технологии, археология и история, екология, здравеопазване – това са част от темите на научните доклади и съобщения, които бяха изнесени вчера по време на Научната конференция „Наука и общество”, която организира в Кърджали местната структура на Съюза на учените в България в партньорство на научни и културни институции и учебни заведения.
Толкова мащабен научен форум градът ни не е посрещал от години. Участваха 185 учени от 61 научни института от България и 7 от чужбина – Сърбия, Гърция, Русия.
Най-ценното беше, че всеки от докладчиците беше потърсил допирни точки на разработената от него тема с проблемите и перспективите на Кърджалийско.
Знанието е сила, локомотив на човешката история. Но за да действа една сила, й трябва приложна точка. За науката това е практиката. Това каза в доклада си на откриването проф.д-р Методи Маждраков.
Историята е ДНК на народите, акцентува историкът акад. Георги Марков. Да не забравяме, че сме първо българи, след това европейци. И че сме брънка от историята. С нас тя нито свършва, нито започва. Особено добре е да го научат политиците.
Кърджали е може би единственият град в България, който няма написана история при 8000 години минало, отбеляза акад. Марков. Време е да напишете.
Още 14 историци и археолози представиха доклади в секция „История”. Интригуващи нови артефакти и хипотези представи Георги Нехризов от предварителните резултати от проучванията на селище от бронзовата епоха край Седларе. Катя Меламед говори за изсладванията си на антични и средновековни обекти в Момчилградско. Даниела Коджаманова представи труда си за поселищния живот в региона през Средновековието.
Теми на доклади от секцията, изнесени от представители на музея, бяха руските бежанци в Източните Родопи, арменската общност, преглед на периодичния печат в началото на 20 век.
Актуални за развитието на земеделието бяха темите в секция „Аграрни науки”. „Нов живот” вече представи на читателите си доклада „Има ли бъдеще тютюнопроизводството в България” на доц. д-р Спаска Калчева. Интерес предизвикаха темите на Димитър Василев и Станка Димитрова за хибридни тютюневи сортове, за приоритетите на земеделието на Васко Василев и Марияна Иванова, за характеристики на тютюневите почви на Дора Янчева и колектив. Бяха представени два нови сорта тютюни – Джебел басма 2 и Басма 13.
Имаше полезни идеи за технологията на капковото напояване, за нетрадиционни алтернативни култури, за прилагане на нови и високи технологии в земеделието като математическо моделиране и програмиране. В тази секция беше и особено актуалният за Кърджали доклад как да се използват за земеделие замърсени с тежки метали земи.
Съвременен поглед върху епидемиологичните последствия от нерешените екологични проблеми на Владимир Малишев от Института „Пастьор” в Санкт Петербург, Русия, беше едно от ценните и актуални участия в секцията по медицински и природо-научни науки. А също докладите за здравния статус на учениците в Кърджалийско и съдържанието на тежки метали в почвите.
В областта на медицината бяха представени, освен нови методи на лечение и профилактика, и идеи за нови отношения между пациентите и лекарите, за финансиране и управлението на здравеопазването.
Геологията и миннодобивната промишленост бяха представени в секцията „Технически науки” с доклади за геоложките феномени в региона, за богатството от индустриални минерали, за приложението на клиноптилолита, за златодобива. Изследване върху опасните геоложки процеси в Кърджалийско и на свлачището при село Генерал Гешево, Джебелско, представиха учени от Геоложкия институт към БАН.
Разнообразна беше програмата на секцията по обществени науки и педагогика. Бяха представени теми от областта на психологията, философията, социалните дейности, семейните отношения, литературознанието, езикознанието, икономиката, педагогиката.
Тонка ГОГОВА
Сника: Петко БОРИСОВ
3 коментара:
Много ми се искаше да присъствам на конференцията и чуя всичко, но за съжаление не успях. Жалко.
толкова доклади и нищо ново. всичко е можело да се каже и преди 1989 година. на всичкото отгоре представили нови дребнолистни тютюни. че то Европа закрива тютюнопроизводството, а тия за някакви си пари правят глупости. Ама и журналистите защо им обръщате внимание.
Идеи колкото щеш. Трудното е отсяването на зърното от плявата. А още по-трудното е реализирането на идеята, колкото и да е добра тя. Аз вече не вярвам на бръщолевения. Отначало се подхваща някоя добра идея, а след три дена или седмица, гледаш че всичко си е по старому. Пари, пари и пак пари! Лошото е че те винаги не достигат за направата на нещо хубаво за хората или за природата.
Публикуване на коментар
Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!