понеделник, 5 септември 2011 г.

Съжалявам, че не спасих третото момиче

“Много исках да те видя! Трябваше да те видя”, разтреперана от вълнение, с блеснали от сълзи очи изрича Роза Димитрова. Тя държи за ръката Христо - момчето, което спаси дъщеря й Мирослава от удавяне край Созопол.

Той пък се свива от неудобство и само повтаря, че съжалява, задето не могъл да запази и 15-годишната Едит.

Всичко това си говорят, вървейки към дома на Христо в ловешкия кв. Младост.

Роза и съпругът й Мирослав пристигнаха от Кърджали вчера, за да се срещнат с героя, дал втори живот на детето им.

Предават му и писмо от дъщеря им. Тя се терзаела, че дори не могла да му благодари.

Той пък е толкова смутен от цялото внимание и шумотевица около него, че се чуди накъде да гледа.

Накрая повежда семейството към входа, където притеснено чакат неговите родители.

“Това, което ще си кажем, е много лично. Няма място за медии при този разговор”, хлопва вратата пред репортер на “24 часа” Христо.

“Не стойте отвън, влизайте”, показва се от терасата майка му Ганета след малко.

Тя настоятелно кани в апартамента на първия етаж, където е отраснал 20-годишният герой. Той пък поглежда неодобрително и продължава разговора с развълнуваната Роза. “Тя спомня ли си какво стана всъщност”, пита.

“Не иска да говори за това. Само когато става реч за теб, се оживява”, обяснява състоянието на дъщеря си Роза.

Мирослава помнела само как се вкопчила в спасителя си, защото на 2 пъти си ударила главата в скалите. Водата непрекъснато я заливала отгоре, а отдолу я теглело като в центрофуга. Успяла да се обърне и видяла къде е Едит и как се отдалечава. Помнела как Антоанета се опитала да й помогне и насмалко не паднала.

“Това русото момиче, по-слабичкото ли? Точно тя увисна на косата си. Повлече я морето и я хванах в последния момент”, Христо отново пресъздава ужасяващата картина от 26 август.

Междувременно майка му притичва до кухнята и отрупва масата с вкуснотии. Оттам надниква бабата на момчето, която се извинява, че от вълнение вдигнала кръвно.

“Вземете си от картофите”, няколко пъти подканя младият готвач, защото били приготвени по нестандартен начин.

Покрай това става ясно, че от предния ден знаел за посещението на гостите от Кърджали. Очаквал и момичетата - Мирослава и Антоанета.

“Според мюсюлманските обичаи днес (вчера - б.а.) е ден, в който може да се отиде на гробището. Те не бяха в състояние да присъстват на погребението на Едит и затова отидоха да се простят с нея - майката на Антоанета ги заведе”, извинява отсъствието им Роза.

После пак пита как е спасено нейното дете. “Нея много я въртеше водата и я теглеше навътре. Повтарях й: “Давай, моето момиче, плувай, плувай, не се отказвай!”

Спомените на Христо са объркани, не помни точно дърво ли е подал, или Мирослава се е хванала за крака му.

“Хванала се е за теб, вкопчила се е и викала: “Не ме пускай”, подсказва Роза.

Бащата на Христо Петко Тотев е бивш военен - подполковник. Той се намесва в разговора, като го подсеща да каже за Константин.

“Той много ми помогна. Видял, че тичам, и дошъл горе-долу в началото на акцията", разказва Христо.

“И на него сме му много благодарни”, пак се просълзява Роза.

Константин държал близко заведение и се притекъл на скалите, където младият мъж се борел за живота на момичетата.

Христо казва, че ако той не му давал кураж, сигурно щял да падне, тъй като бил на ръба и се държал само с едната ръка.

“Беше като пералня, въртеше непрекъснато”, за кой ли път обяснява той ужаса на онзи ден.

Мирослав Димитров се занимава с частен бизнес и не крие възмущението си, че никой не им се обадил. Когато било за спонсорство или за нещо друго, веднага го намирали по телефона. А точно затова, че са можели да загубят единственото си дете - нито дума.

Роза е безкрайно огорчена от коментари във фейсбук, че децата са постъпили безразсъдно и никой не е длъжен да ги спасява. А Христо се самообвинява, че щом е поел инициативата, е трябвало да успее до край и да спаси и Едит. Като извинение за безсилието си обяснява как хвърлял празни туби, метли и стирки, за да могат да се хванат за тях.

Видял, че морето е много бурно, а той не бил толкова добър плувец и затова не поел риск. И сега съжалява, сън не го лови.

“А тези, дето са гледали безучастно, те дали спят спокойно”, възмущава се Мирослав.

Христо пък му казва, че ако имало въже, щял да спаси и третото момиче. Извинява се, че така и не запомнил имената им.

Нощем премислял ситуацията и виждал варианти за действие.

Чак когато видял униформени, се успокоил, че някой идва на помощ.

Помислил си: “Дотук беше моята самоинициатива. Ето ги професионалистите, които ще действат, няма нужда аз да рискувам.” Те пък стоели отстрани и пушели цигари, разказали Мирослава и Антоанета на родителите си.

Два часа момичетата били държани в РПУ за разпити. Децата били в шок, но мислели, че Едит е жива. Тогава психоложка изтървала пред тях, че се е удавила.

“Мамо, дай от тортата! Ходих сутринта да я купя”, леко се оживява Христо. Преди да се прибере в Ловеч, отишъл на гости на сестра си Катя, която живее във Варна. Решил, че ще я изненада с морковена торта, но нещо не преценил дозировката.

Майка му Ганета научила, че нейното момче е главно действащо лице в новините по телевизията и вестниците едва на другия ден. Имали уговорка да се чуват с Ицо следобедите. В онзи ден тя звъняла, но той не отговорил. Дъщеря й се обадила и съобщила какво се е случило.

“Разтреперах се, но не се изненадах. Той си е такъв - все гледа да се притече на помощ”, с гордост поглежда към сина си.

А баща му допълва, че държал реч при завършването на випуска в техникума по механоелектротехника. Спортувал усилено от V клас борба в спортен клуб “Ловеч”. Тренировките закалили и тялото, и духа му.

Разговорът става по-непринуден и Роза споделя как се изненадала, когато видяла спасителя за първи път. Казали й, че е готвач, и очаквала по-солиден мъж. Следяла всички новини, за да види телефон за връзка. Оставила обаче няколко дни на Ицо, преди да го потърси и да му благодари лично.

“Чакаме ви цялото семейство на гости в Кърджали”, кани усмихнато Мирослав.

“Дъщеря ни вече има 2 рождени дни. Още ли не разбираш колко много си направил за нас”, просълзява се Роза. И му обяснява, че той е част от живота им оттук насетне. Той пък, скромният герой, който не вярва, че е такъв, бяга от темата, като пак разказва за провала си с морковената торта.

“Като пишете материала си, недейте да героизирате толкова. Наблегнете, че в крайна сметка това ни прави хора. И всички институции трябва да носят отговорност за случилото се”, решително изрича Христо.

"24 часа"

9 коментара:

Анонимен каза...

Нямам думи!!!

Анонимен каза...

Ако бях там, по време на случката, непременно щях да скоча във водата и да се опитам да помогна на това дете. Няма начин да не е имало нещо под ръка, примерно нещо на брега, което да се задържа на водната повърхност и да бъде подадено на давещото се момиче, за да се хване за него и да се задържи на повърхността докато дойде спасителния катер. А доколкото се отнася до мен самия, тъй като съм свикнал да запазвам самообладание в критични ситуации, положението ми във водата, колкото и да е бурно морето, нямаше да представлява някаква опасност. Въпросът е да се задържиш на повърхността, а ако е необходимо, за да `угодиш` на морето, ще плуваш и под вода, за да се възползваш от ситуацията, вместо да се опитваш да й се противопоставяш /случвало ми се е/. За съжаление, вече е много късно. Много деца съм научил да плуват, което го постигнах, като първо ги научих да си задържат дъха под вода и да гледат, за да се ориентират къде е дъното и къде е повърхността.По този начин те преодоляват страха си. От там нататък всичко останало е от лесно, по-лесно. И за да не звучи като самохвалство или нещо подобно, ще запазя анонимността си.

Анонимен каза...

bravo na Hristo!

Анонимен каза...

kakto e pisalk i priqtelq ot vtoriq komnentar vav tozi slu4ei vse bi trqbvalo da ima sas kakvo da se pomogni , no ne iskam da kjaja 4e gotva4a ne e pomognal ako ima6e o6te edin kato nego moje bi ima6e 6ansove i edit da se spasi nio toi nqma kak na vednaj i trite da im pomogni no , jalost nqmalo e takav bog da dade sili na roditelite na edittt :(:(:(:(:(

Анонимен каза...

Ако имаше повече българи като Христо, щях да се гордея че съм българин.

Анонимен каза...

На Христо-дълбок поклон!!!
А за всички, които са гледали отстрани, пушили са цигари и не са помогнали на едно дете в борбата му, нека Господ да ги съди! От мен-само презрение!

Анонимен каза...

И от мен дълбок поклон пред постъпката на Христо!Той заслужава да бъде отличен с държавно отличие за храброст.

Анонимен каза...

Не мога да чета за това момче и да не се просълзя. Той е един на стотици, като тези герой от романите за храбрите мъже, които дори не сме сигурни, че съществуват, докато не станем свидетели на нещо подобно.Благодаря на Бога, че има и такива хора. Поклон!!!

Анонимен каза...

Много малко са хората като Христо.Имало е 40 човека и един да не се хвърли и да помогне.Защо?А тези полицай щом не могат да плуват кой глупак ги е изпратил там (извинявам се за думата)!И какво сега засилили мерките по моретата.Защо чак сега след като се случи такава трагедия:( Ако имахме по добър народ и по добри полицай нямаше да има такива нещастни случай! Поклон пред Христо!!!

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!