67 дни до отварянето на Маказа

Започна обратното броене до деня, в който  пътят през Маказа ще ни свърже с Гърция. Машини смъкват и последната преграда, бавно изчезва земният скат, висок 18 метра, който разделяше нашия път през Маказа с гръцкия.

Местните хора често наобикалят района и  са радват, че се вижда краят на това дълго строителство и бързо ще стигат до роднини те си от другата страна. Всеки взрив на ската  ги приближава към това.

Чаканият от десетилетия път за Гърция през Маказа ще бъде открит през септември, обеща  скоро премиерът Бойко Борисов в Момчилград. Потвърди го и строителният министър Росен Плевнелиев. Сега, след незнайно колко години, каза той. Малко по-късно стана ясно, че ще можем да пътуваме до Гърция в средата на октомври. Дотогава остават още 67 дни. Дали няма да са повече, питат песимистите.

В края на юли стана ясно, че Министерският съвет е осигурил допълнителни 4,5 млн. лв. за изграждане на граничния проход Маказа. Част от тях са за укрепване на вече направения път и изграждането на контролния пункт. Пътят вече изглежда различно, няма и следа от свлачищата, канавките са почистени, изчезнали са камъните по асфалта. Остава само да се поправи и участъкът под село Лозенградци, където асфалтът е буквално нагънат. Специалисти оглеждат опасните места  по трасето, за да бъдат поставени предпазни мрежи.

Почти всеки ден по пътя фучат чужди коли, поели към Гърция. Румънци гледаха с недоумение камъните, бележещи края на асфалта, и усърдно сочеха картата, според която могат да минат. Върнаха се разочаровани с напътствия да минат през граничния пункт на Златоград. Сега пътят се използва от местните хора, поели към нивите си, и от крави, сред които се забелязват гръцки гостенки.

Гърция е почти готова с нейния участък от пътя от Комотини до границата, пробиха планината и 5 тунела вече са готови, работят почти до браздата. На съседите предстои да довършат последните километри от дългото 21 км шосе. Не е завършено и скосяването на стръмните скатове по пътя до самата граница. Остава да се асфалтират и последните 300 метра от наша страна и да бъде изграден граничният контролно-пропускателен пункт.

От 1996 г. пътят от Русе до бъдещия граничен пункт "Маказа" е участък от трансевропейския транспортен Коридор № 9 от Хелзинки до гръцкото пристанище Александруполис. В миналото го наричали славянския път, защото както казва професор Иван Батаклиев: "От северното Бяло море при Архангелск до южното Бяло море живеят славяни, в които нагонът за движение към благодатния юг е най-силен.”

„Маказа” ще е петият общ пункт с Гърция и най-големият след този на Кулата.

В превод думата маказа означава ножица. Древните избрали това име за прохода, свързващ два пътя като остриетата й. Старият път, по който минавали местните хора, е недалеч от село Стрижба, вие се през планината до Комотини. В началото на 20 век е отрязан от границата между България и Гърция.