Частният съдебен изпълнител не е страна по дело!

Искам да благодаря на „Нов живот”, единствената медия поискала становището на частния съдебен изпълнител (ЧСИ). До момента никой не ни е потърсил да почерпи точни данни нито по делото, нито изобщо какво е свършено от основаване на кантората ми. Искам да подчертая, че ЧСИ не е страна по дело, а е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни и публични вземания. Важно е да се знае от всички, че частното съдебно изпълнение е всъщност държавно изпълнение, осъществявано от държавата посредством лица, които не са нейни служители.
Обидно е да се интерпретират действия или да се цитират суми, без да е проверено по документи, без да е взето мнението на взискателите или на ЧСИ и неговите служители. Некоректните платци търсят изява в медийното пространство, че не дължат суми или че те са в по-ниски размери. Никой обаче не си прави труда да провери има ли извършено доброволно плащане, какви са дължимите суми и каква е причината да се стигне до ескалация в публичното пространство. Примерно Горубсо - Кърджали не е платило доброволно по нито едно заведено срещу него дело при мен.
Предоставям кратка информация по делото, което преди два дни беше под обективите ви.
Делото е образувано на 18.07.2008 г. За дължима сума от 27706 лв. към момента на образуване.
На 25.07.2008 г. са връчени призовки за доброволно изпълнение на длъжниците и те за започнали да плащат, като от 28.07.2008 г. до 03.11.2008 г. – или за по-малко от четири месеца са внесени общо 14 198 лв.
Поради липса на плащане след 03.11.2008 г., на 23.02.2009 г. е извършен опис на имота, на който и двамата длъжници са присъствали и им е разяснено, че ако сумата не се издължи, ще се пристъпи към публична продан на имота.
Подадени са жалби и поради образувани съдебни дела изпълнителното производство е спряно на 11.03.2009 г.
След представяне през месец юни 2010 г. от взискателя на влезли в сила решения за отхвърляне на жалбите и по негово искане имота е изнесен на публична продан от 09.07.2010 г. До 09.08.2010 г.
Задължението на длъжниците към началото на месец юли е било 21 574 лв., тъй като повече от 19 месеца са се начислявали лихви върху главницата без да има вноски. Имотът е ипотекиран и при продажба се изплаща първо ипотеката на банката като само разликата остава за удовлетворяване на взискателя.
По делото са извършени множество действия, но не са събрани данни длъжниците да работят някъде или да имат други вземания или собственост, за да се насочи изпълнението към друго имущество, а не към апартамента.
Продажбата е спряна на 08.07.2010 г., тъй като длъжниците са се възползвали от чл.454, ал.1 КПК. Този текст дава право на длъжника, ако внесе 30% от задължението и се задължи писмено да внася всеки месец по 10% от задължението, да поиска от съдебния изпълнител да спре изпълнение. Още през месец август 2010 г. не е направено дължимото плащане, а на 15.09.2010 г. са внесени 1507 лв. – т.е. доброволно поетото задължение не е спазено още първия месец. За съжаление чл.454 от Граждански процесуален кодекс (ГПК) има и ал.2, която гласи, че, ако длъжникът не плати някоя от вноските, съдебният изпълнител по молба на взискател продължава изпълнението без длъжникът да може да иска ново спиране.
Този текст императивно задължава да се продължи производството при неплащане на вноска в срок. По молба от взискателя за възобновяване на производството, придружена с искане за извършване на публична продан на апартамента, е издадено разпореждане за това и е насрочена нова продан на апартамента от 27.09.2010 до 27.10.2010 г. Тази продан е приключила с купувач, като собствеността се прехвърля с постановление за възлагане от 02.11.2010 г. То е обжалвано, има произнасяне от съд и е влязло в сила на 06.07.2011 г. затова е насрочен и въвод на 27.07.2011 г.
Между същите страни има още четири изпълнителни дела и съответно суми за събиране в размер на 43 085 лв., поради което те са присъединени към спорното изпълнително дело - т.е задължението, което следва да се покрие с продажбата на апартамента, не е единствено по спорното дело. Присъединен взискател е и банката, която е дала заем срещу ипотека на апартамента, притежаваща изпълнителен лист за сумата 67 724 лв. Ето защо размерът на дълга, който трябва да бъде погасяван по всички дела, образувани при мен срещу тези длъжници, е 123 668 лв.
Апартаментът е продаден за 97 777 лв., поради което ще остане дължима /непогасена/ сума в размер на 25 881 лв. – т.е. не се касае за продажба на имущество поради неплатени 500 лв., както се изнася в публичното пространство, а става въпрос за множество задължения, които не могат да бъдат удовлетворени дори и с продажбата на недвижимия имот.
Моля да имате предвид, че купувачът е придобил при публичната продан собствеността върху имота, внесъл е цената, но не може да влезе във владение на собствеността си и да ползва апартамента. Той търпи вреди, лихви за внесената сума, разноски и неудобства да живее на друго място и т.н. Поради неизвършване на въвода продължава да не може да се ползва от собствеността си. Защитата на последната е прокламирана в конституцията и регламентирана в множество законови разпоредби. Защо и докога няма да се прилага законът, поради възражения от осъден длъжник. Този протест нарушава правата на друг изправен данъкоплатец, който, разчитайки на върховенството на закона, се е явил на търг, спечелил го е и след като с парите му се погасява чуждото задължение, иска да си получи имота. В интерес на общството е да се приложи върховенството на закона и съответните държавни органи трябва да го наложат.

Росен СИРАКОВ
частен съдебен изпълнител