Мистериите на Хухла сгорещиха Горещниците

В късния съботен следобед върволицата от хора не спираше към светилището на връх Свети Илия над Хухла. Горещо. Душно. Горещници са! Но разноезичната нишка не се късаше. Нито стръмният път, нито жегата спираха хухленци и гостите им от цяла България, от Гърция и Турция да се изкачат на върха.

В неговото подножие трите държави сякаш са протегнали ръце една към друга. Защото под „Свети Илия”се събират границите им и е някак особено усещането, че тук сме заедно, че точно тук можем да си подарим звездни мигове под общото небе. Затова близо 1000 души дойдоха на върха.
Възстановеният параклис „Свети Пророк Илия” бе първото нещо, което вижда всеки, изкачил възвишението. Не случайно дошлите поемат към него. Воден от нашия виртуозен акордеонист Нешко Нешев и световноизвестния цигулар, френският гражданин Недим Налбантоглу, роден в Турция, се запъти към параклиса. За да уважи заедно с пъстрилото от хора мястото, съхранило духовността на хората тук.
Край храма нестинарите бяха стъкнали вече огън, за да подготвят жаравата за онзи ритуал, който слива земното и небесното и който удивлява и днес всички ни.
Лека-полека каменните пейки на амфитеатъра на върха се изпълваха с хора. Наближаваше върховата част на Мистериите – концертът на певци и музиканти, световни звезди.

Откривам Мистериите с надеждата до края на нощта да разберем защо сме се събрали тук. С тези простички думи инициаторът, организаторът, писателят, главен редактор на вестник „Нов живот”, хухленецът Иван Бунков поздрави дошлите и даде ход на веселието.

Като вулкан изригнаха народните мелодии от цигулката на Недим, облечен с българска везана риза, от акордеона на Нешко и оркестъра му. С импровизации върху гръцка музика музикантите поздравиха съседите. В композицията си „Сън” Нешко беше вплел мелодии от най-популярни наши песни. А трогателните звуци от „Хубава си моя, горо” разтърсиха публиката.

Преди да връчи за втори път наградата „Почетен селянин”, статуетката, измайсторена от скулптора Емил Пенчев, Бунков напомни, че тази награда е една закачка, но не само. Намираме се на невероятно място - в далечината се виждат светлините на Одрин, малко по-близо са Кипринос и много села в гръцко, а ние сме на български връх. В миналото той е бил посещаван от хората, населявали всички тези места. Тук са идвали да се лекуват от аязмото не само физически, но и да усилват духа си. Тук винаги е било място за мистерии. Гордея се, че най-после успяхме да преодолеем границите и тази вечер сме заедно българи, гърци и турци.
Най-хубавото нещо на този свят е да обичаш. Ние трябва да си прощаваме за миналото и да гледаме само напред.
Какво значи „Почетен селянин”? Това е виртуалният свят на Хухла, който искам да остане. Това е планетарният дух на селото, събирал хората тук. Затова даваме тази награда на този, на който не можем да не я дадем! Миналата година я взе големият поет Ивайло Балабанов. Сега във Фейсбук той събра голяма подкрепа за книгата си „Небесен гурбетчия”, която издадохме. Хората искат Ивайло Балабанов да влезе в читанките, като Дядо Вазов. Подкрепете го!
Тази година наградата ще вземе друг достоен планетарен българин - Калуди Калудов.
Хълмът избухна в ръкопляскания. Хората дълго аплодираха големия тенор.
Много, много благодаря, скъпи съселяни! Искам само да споделя едно нещо - този цървул ще го разнасям по цялата земя докато имам сили. Моето потекло е от Лозенградско. Името ми Калодис означава „виж доброто”. Дано доброто процъфтява тук на това свято място. Благодаря, благодаря, благодаря!
С тези думи Калуди Калудов се поклони на всички.
Както песните на жените от Свирачи, така и представянето на видеостената на средновековния град Родостица от археолога Ивайло Кънев напомниха, че без корените си сме за никъде, че само, осветени от миналото си, можем да вървим към бъдещето. Водещите на концерта хухленката, журналистката от Пловдив Катя Стайкова и Янко Митев, големият приятел на поета Ивайло Балабанов, обединиха възторга ни с думите „Луната ни се радва”.
А Луната бе голяма и пълна. Сякаш беше дошла специално, за да не пропусне магичното изживяване с гласа на великия тенор Калуди Калудов, който изпя най-пленителните канцонети „Върни се в Соренто”, ”Неблагодарно сърце”, „О, Соле мийо!”. Това не се описва. Трябва да се чуе. Гласът, който звучи от сцените на Ла Скала, Метрополитен, Кован Гардан, се извиси от върха над Хухла. С него пя и певицата от Полша Анна Дитри.
Калуди Калудов е преподавател в музикалната академия в Катовице, артистичен директор на Фестивала за вокална музика в Чешин, ръководител на майсторски класове в Полша, България и Италия. Той дари всички със звездната мощ на таланта си, наистина незабравимо усещане, още повече, че този глас има родови корени в Тракия.
Сякаш, за да продължи усещането ни за гласовитите българи, запя момичето на Мюзик айдъл Богдана Петрова, която също има хухленски корен. Песните й разтанцуваха малки и големи.
Последва нестинарският танц на Михо Атанасов и Марче Господинова. Всяко тяхно босоного докосване до жаравата изтръгваше от хората край огъня възхита. Михо и Марче играха под звуците на свещения тъпан и жура гайда. Нестинарите пренесоха на ръце над жаравата за здраве момиченца и момченца.
Изви се хоро на свещения хълм. Оркестърът на Нешко Нешев и цигулката на Недим Налбантоглу отново повдигнаха небето.
А луната продължи да се радва и след полунощ ставаше все по-каматна и силна.


Стефан ТАНЕВ, кмет на община Ивайловград: Връх Свети Илия, завладяващо и силно място

Мистериите на Хухла с всяка година стават все по-известни не само за това, че хухленци живеят на много места в България, а защото за тези културни празници тук идват известни хора – художници, музиканти, поети писатели, певци.
И преди да споделя повече за самия празник, искам да кажа едно голямо и дълбоко благодаря на писателя Иван Бунков. Без него Мистериите на Хухла са немислими. Той поема почти цялата част от организацията на събитието. Грижи се и за финансирането. Успява да накара фирмите да помогнат, особено сега, когато на всички е трудно.
Мистериите вече са толкова известни, че вероятно ще станат и трети по важност след празника на Ивайловград и след събора на Илиева нива. Много хора, особено след отварянето на границата при Славеево, знаят за върха и за параклиса „Свети Пророк Илия”. В следващото издание на туристическата карта на общината те ще бъдат отбелязани като обекти за посещение.
Не знам как се чувстват останалите тук, но оставайки до късно на върха с тези светлини около него, ми се иска да съм птица, за да литна над тези красота, толкова е завладяващо и силно мястото.
Снежана ГОРАНОВА, снимки: Петко БОРИСОВ


И загадъчната луна спря над връх Свети Илия
Ваня ПЕТРОВА

Загадъчната луна в червен оттенък мистично погледна връх Свети Илия. Изящни звуци и уникални гласове изпълниха с блаженство нощното небе над хълма над ивайловградското село Хухла.
Цигулката на Недим Налбантоглу сякаш оживя и прониза сърцата на всички. Примами и акордеона на Нешко Нешев, който щедро ни подари майсторските си мелодии. Запя с красивия си глас и Богдана Петрова, откритието на „България търси талант”.
И когато си мислих, че усещането от вечерта няма как да стане по-хубаво, на сцената, под светлината на прожектора, запя с космическия си глас тенорът Калуди Калудов. Да чуеш как се лее като магия гласът му, бе незабравимо.
Мистиката подсилиха нестинарите. В сумрука на нощта, осветена от жаравата, брат и сестра стъпваха върху изскрящите въглени...Може би вярата в бог, а може би мистичната луна им даде сила да изпълнят танца на нощта.
Необикновено, с изящество и много тайнство Мистериите на Хухла омаяха всички.