Тютюнджии: Пак си оставаме длъжници

Никой днес в Стремци не беше чул за предложението на министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов да отпадне изискването тютюнопроизводителите да получат субсидиите си, само ако са изчистили задълженията. По тютюневите ниви, които тази година са по-нарядко, нямаше никакви хора. През нощта беше валяло и преди обяд от кал не можеше да се влезе в тях. В кафенето в центъра на селото няколко души чукаха карти, а група младежи сърбаха сутрешното си кафе.

Не знам какво е казал министърът, снощи се върнах  по-тъмно от градината, не съм гледал телевизия. Хората вече получиха някакви пари, но условието беше до 15 юни да погасят задълженията си към НАП, ако искат да получат втория транш  през август, казва кметът Кямил Кямил. Той няма точна информация колко души през май са получили национални доплащания, предполага, че са 60 – 70 % от тези, които са отглеждали тютюн през референтния период 2007, 2008 и 2009 г.

Някои семейства през споменатите годините са сключвали договори с различни фирми на името на различни членове от семейството, затова не са кандидатствали, въпреки че това не пречи.

Други пък разбрали още лани, че няма да получат субсидии, ако имат задължения към държавата и не си направили труда да попълват заявления.

Това лято едва 31 души в селото отглеждат тютюн. В сравнение с миналото са намалели повече от половин пъти.

Такъв срив никога не е имало, дори в най-тежките години - 1996 и 1997, когато беше хиперинфлацията, твърди кметът. Нивите пустеят. Ако не сега, то догодина от тях ще косят трева.

Причините за отлива са ниските изкупни цени и спирането на премиите. Народът е без работа. Всеки се спасява както намери. Едни стягат куфари за чужбина, някои се опитват да сеят чушки, а трети търсят работа из вътрешността за по два-три месеца, за да вържат двата края.

Голяма част от тютюнопроизводителите са длъжници на държавата. Каквото и да правят, колкото и да изкарат винаги дължат нещо. Малко по-добре се справят до брането на листата. След това парите свършват и почват да пазаруват на вересия.

Кметът Кямил направи бърза и проста сметка. Човек, произвел 500 кг тютюн при средна цена 3.50 лв./кг, получава 1750 лв. От тях трябва да плати около 900 лева за здравни и пенсионни осигуровки. Като се прибавят към тях най-малко 400 лв. разходи, чисти му остават 450 лв. С тях трябва да храни не само себе си, но често и цяло семейство. При тези мизерни доходи не виждат смисъл да се трепят от труд по нивите, смята кметът.

Наскоро получих 700 лв. национални доплащания. Не знам на декар ли са, на килограм са, нито за коя година са. Вече ги похарчих. Имах да плащам 300 лв. борчове, първо тях изчистих. Другите отидоха за храна на семейството. Внасям само здравни осигуровки, казва Гюлбияз Иляз. Не вижда как ще се оправи, ако я накарат да плаща и пенсионни осигуровки.

Нурие Мюмюн миналата година не е кандидатствала за национални доплащания, но тази е подала документи. Ако дадат нещо, е добре дошло, ако не стане здраве да има, разсъждава философски тя. Не помни откога не е плащала социални и здравни осигуровки, защото парите от тютюна не стигат. Мъжът й работи, но от пет месеца не е получавал никакви пари, оплаква се 44-годишната жена.

Дурсан Яшар е един от малкото в селото, който гледа зеленчуци. В двора има около сто квадрата полиетиленова оранжерия за домати. Сее и няколко декара пипер. Има си собствен малък трактор.

В земеделието година с година не си приличат. Всичко е господьова работа. В района няма условия всички да отглеждат зеленчуци, защото не е изградена напоителна система. През лятото реката пресъхва, водата едвам стига за трима-четирима производители на зарзават.

Става все по-тежко, не вижда надежда кметът. Дори да платят втория транш национални доплащания ако хората остават длъжници към НАП, не им се решава проблемът. Задълженията не отпадат, а продължават да се трупат.

Валери КОВАЧЕВ

Снимки: Петко БОРИСОВ