Заедно в живота, под венчило или не

Наскоро мой приятел сключи брак и това ме накара да се замисля. Женят ли се младите напоследък или все повече предпочитат да живеят просто на семейни начала, без граждански и църковен брак и без пищна сватба? Ако второто надделява, не омаловажаваме ли така законите на държавата и на църквата за семейните права и задължения? Ами романтиката и копнежът за сватба, за символа на вечното обвързване – брачната халка, за булчинската рокля, за всички хубави традиции, свързани с това паметно събитие? Все неща, които по някакъв начин ни карат да се чувстваме щастливи. Нали именно заради това решаваме да се обвържем с човека до себе си и да градим живота си заедно?

През последните години срещам повече двойки, които живеят заедно без сключен брак, отколкото такива, които узаконяват връзката си. Причините за това според тях са няколко. Една от основните е, че не вярват един подпис и едно сватбено тържество да направят отношенията им по-здрави. Другата е -липсата на финансови средства за една вълнуваща сватбена церемония. А парите за едно такова събитие съвсем не са малко. И това за съжаление се явява пречка за много двойки.

Семейното щастие се гради върху взаимната любов, уважение и разбирателство, понякога и компромиси. А за да ги има тези неща, не е необходимо да го узаконяваме или да извършваме типичните ритуални обреди. От друга страна традицията казва, че трябва да се премине през всичко това, за да се нарече едно семейство истинско. А българинът е традиционалист по душа или поне беше.

Все повече се убеждавам, че водещата причина някои двойки да не желаят да сключат брак  е най-вече финансова.

Но от друга страна, ако нямаме финансовата възможност, не е задължително да правим разточително сватбено тържество с много гости. Можем просто да се вречем в Гражданското и в Църквата. Но напоследък и това не се случва често!

И отново въпросът е защо?

Възможно ли е българинът да е загубил усещането за традиция, за отговорност, дори за сигурност в партнъора? И още по-лошо – в беднотията да търси и най-малката облага? Млади жени избират да са самотните майки дори само защото ще получават помощи от държавата.

Изборът в крайна сметка е единствено на двойките, които желаят да се обвържат. И как точно ще го направят решават само и единствено те. Но все пак е жалко, че хубавите традиции и устои на обществото си отиват. Имаме си свои традиции и обичаи, градени от столетия. Дали най-младото поколение на България може да поеме отговорността да ги загърби? Хубаво е всеки да се замисли какъв е правилният отговор. Дължим го както на обществото и предните поколения, така и на нас самите и нашите деца. 

Ваня ПЕТРОВА