Свинското градче стана кокошкарско

В ледените февруарски дни в местността Върбалака по левия бряг на Арда в Кърджали, известна като Свинското градче, е пълно мъртвило. По калната улица между колибите хора почти не видяхме. От време на време нейде пропяваше петел или пък джавкаше куче.

Прасета не грухтят. Боксовете са празни и се рушат. По дворчетата пред дъсчените и тенекиени бараки тук-там зад заключените железни порти щъкат кокошки.
Попадаме на Димитър Георгиев. Човекът сякаш ни дойде по поръчка. 30 години от живота му са свързани с Върбалака. Освен че гледа прасета бил е бригадир в

междукооперативното стопанство. 

Ясна му е цялата история. Лично е гледал във Върбалака 2000 кокошки, 9 крави и най-малко 10 свине майки. Годишно е угоявал по 150 прасета. Кокошките е ликвидирал, клетките е продал на вторични суровини. Махнал е и кравите, защото на тази скъпотия не се издържа. В момента има 5 свине-майки и 27 малки за угояване.

Преди Нова година килограм смески са стрували 30-35 ст., сега са двойно по-скъпи.

Само в ликвидираното Междукооперативно стопанство някога годишно са се отглеждали по 8000 прасета. Зареждали са със свинско месокомбинатите в Кърджали и Хасково. Карали са животни в София, Самоков и Пловдив.

Имало е още помощно стопанство към бившето АПК, а след демократичните промени и частна кооперация. Най-малко годишно са отглеждани 30 000 прасета. 

Сега ентусиастите се броят на пръстите на една ръка. Тук се отглеждат не повече от 300 бройки.

Всяка година казват, че ще ни събарят, земята била държавна, никой няма документ. Хората да питат в областната управа какво ще стане, казва Димитър Георгиев. Навремето от общината им раздали по половин декар да отглеждат селскостопанска и животновъдна продукция.

В така нареченото свинско градче голяма част от временнитепостройки са рухнали. 

Някои собственици сами са ги махнали, защото апашите, усетят ли, че чорбаджиите ги няма, смъкват железата и ги продават за скрап на вторични суровини. Затова са засадили дръвчета и по някой корен зеленчук, оставили са по две-три кокошки. Борба за оцеляване. Пукне ли пролетта градските селяни грабват мотиките.

Липсата на добър пазар е другата причина да зарежат свиневъдството. В Кърджали единствено кланицата в Прилепци изкупувала прасета. Килограм живо тегло струвало 1.80 лв. Да сте видели в някой магазин да пише, че месото е от майки и нерези, всичко се продава за филе и врат. Няма ли кой да види тези неща, пита Георгиев. Цената на кило живо тегло от угоени прасета върви по 2.70 лв.

Димитър с носталгия си спомня за времето, когато изкупната цена на килограм свинско била 2.20 лв. Тогава фуражите стрували 18-22 ст. Най-качественият - рибният, който слагали като добавка, бил по 35 ст., а смеските за малките прасета се харчели по 26-28 стотинки килото.

 По-голяма сметка имаш да гледаш пет крави и да продаваш торта, отколкото да гледаш една свиня майка, пресмята Димитър Георгиев.

Навремето остатъците от храната, които всеки ден се събирали от столовете в заводите, задължително се изварявали , след това ги давали на прасетата.

Около 120 души е наброявало Междукооперативното стопанство. Ако някой например е искал десет свине -майки, няма никакъв проблем. В замяна на това трябвало да даде 60 малки или угоени прасета, които му се заплащат. Когато върне майките, ако от 100 кг те са станали по 150, прираста му се заплаща. Имаше ясни правила, всеки сам си правеше сметката какво печели и както губи, ако влезе в стопанството, твърди животновъдът.

Свинското градче, което е хранило стотици семейства в Кърджали и е осигурявало  пресни мръвки на милиони българи, вече е само един добър спомен. Спокойно може да се нарече градинарското или кокошкарското градче.

Валери КОВАЧЕВ

Снимки:Петко БОРИСОВ