56-годишният Яне Петков от Сандански е решил да плува 2 км със завързани ръце и крака и пъхнат в чувал до шията. Звучи невероятно, но точно по този начин ще гони рекорд на "Гинес" тази година. "Ще бъде истински празник за страната, а за постижението ми ще научи целият свят. Ще го направя на 24 юни в язовир "Кърджали". Този път имам уверението, че няма да ми създават пречки. Спрат ли ме пак, имам резервни варианти за плуване в Гърция и Македония", разкрива плувецът.
Човекът амфибия. Няма нищо по-точно от това прозвище за 56-годишния санданчанин Яне Петков. Мъжът, който е по басейните и водоемите откак се помни. Този, за когото водата е живот и в нея се чувства свободен, сигурен, силен и спокоен. Наследил страстта към водата от баща си, който се славел като най-добрия плувец в района. Яне е изправен пред поредното страховито предизвикателство в своя живот. То, съвсем естествено, е свързано с поставянето на рекорд по плуване. Преди няколко години навръх рождения си ден - 6 август, той постави световен рекорд по подводно плуване. Преплува почти 2 км в присъствието на десетки свидетели и специална комисия. През няколко дължини в басейна излизаше само за да направи вдишване и отново се гмурваше под водата. Негови приятели проверили, че подобен рекорд няма записан в книгата на рекордите "Гинес". Следващото върхово постижение, което ще гони санданчанинът, също никъде не е виждано и никъде не е писано.
Категоричен е, че ще се справи с дръзката и наглед непосилна задача. И никак не го е страх. "Защото миналата година на две от тренировките на язовир "Дяково" преплувах това разстояние с вързани ръце и крака. Още ме е яд, че в деня на поставянето на рекорда не ми позволиха да го направя, тъй като не съм имал необходимото разрешение. Но това само ме мотивира допълнително", твърди Човекът амфибия. В момента води усилени преговори със спонсори. Няма никакви притеснения за своята сигурност по време на изпитанието. Дори е готов да залепи и устата си с лепенка, докато е във водата. Защото знае, че когато човек силно желае нещо, то на него му помагат и силите от невидимия свят. А той разчита на силната си вяра и на енергията на мисълта.
От доста време Петков всяка сутрин прави специални упражнения за задържане на дишането, тича на чист въздух, медитира. Не пропуска и молитвата си, която е връзката му с невидимия свят. "За мен е важно, че имам работа в момента, това ме прави спокоен. Охранявам строителен обект в Петрич, нае ме Николай Мирчев-Генерала. През нощта съм там, а сутринта е време за подготовката ми за рекорда." Със ставането благодари на Бог, че го е запазил. Поздравява всички клетки в тялото си. "В мир съм със себе си и останалите", обяснява особнякът. За него последният духовен учител на планетата ни е Петър Дънов. Запознал се с учението му в края на 70-те години. "Аз съм негов духовен ученик. За успех в живота е необходимо да следваме неговите мъдри слова: Пази свободата на душата си, светлината на ума си, силата на духа си, доброто на сърцето си", смята Яне. Освен учението на Дънов изучава тибетската наука за енергиите във физическото тяло и извън него. Знае и закона за кармата. "Мисълта контролира всичко. Само с мускули не става. Енергията на мисълта и енергиите на волята са в основата на всичко", споделя наученото от дебелите книги Петков. Твърди, че цял живот Господ го пази. Като дете стрела го пронизала зад ухото. През 1987 г. паднал от 12 метра височина. Приет е в болницата със счупени ребра и ръка, потрошен таз, с вътрешни наранявания и кръвоизливи. Волята и вярата не го напускат и за миг. След два месеца неподвижност се изправя на патерици, след още два месеца е възстановен, а на шестия месец се чувства напълно здрав. "Проумях, че без вяра, надежда и любов нищо не може да се постигне", убеден е той. Убеждава, че не гони световна слава с рекордите си, а чрез тях отправя послание към всички хора със слаба воля и разколебана вяра да са оптимисти, да вярват в себе си и в доброто. Иска да покаже силата на човешкия дух. Човек не бива да се страхува и от смъртта. "Защото тя не съществува, душата е вечна. Има смърт само на физическото тяло. В това съм абсолютно уверен", твърди плувецът.
Владимир СИМЕОНОВ
Категоричен е, че ще се справи с дръзката и наглед непосилна задача. И никак не го е страх. "Защото миналата година на две от тренировките на язовир "Дяково" преплувах това разстояние с вързани ръце и крака. Още ме е яд, че в деня на поставянето на рекорда не ми позволиха да го направя, тъй като не съм имал необходимото разрешение. Но това само ме мотивира допълнително", твърди Човекът амфибия. В момента води усилени преговори със спонсори. Няма никакви притеснения за своята сигурност по време на изпитанието. Дори е готов да залепи и устата си с лепенка, докато е във водата. Защото знае, че когато човек силно желае нещо, то на него му помагат и силите от невидимия свят. А той разчита на силната си вяра и на енергията на мисълта.
От доста време Петков всяка сутрин прави специални упражнения за задържане на дишането, тича на чист въздух, медитира. Не пропуска и молитвата си, която е връзката му с невидимия свят. "За мен е важно, че имам работа в момента, това ме прави спокоен. Охранявам строителен обект в Петрич, нае ме Николай Мирчев-Генерала. През нощта съм там, а сутринта е време за подготовката ми за рекорда." Със ставането благодари на Бог, че го е запазил. Поздравява всички клетки в тялото си. "В мир съм със себе си и останалите", обяснява особнякът. За него последният духовен учител на планетата ни е Петър Дънов. Запознал се с учението му в края на 70-те години. "Аз съм негов духовен ученик. За успех в живота е необходимо да следваме неговите мъдри слова: Пази свободата на душата си, светлината на ума си, силата на духа си, доброто на сърцето си", смята Яне. Освен учението на Дънов изучава тибетската наука за енергиите във физическото тяло и извън него. Знае и закона за кармата. "Мисълта контролира всичко. Само с мускули не става. Енергията на мисълта и енергиите на волята са в основата на всичко", споделя наученото от дебелите книги Петков. Твърди, че цял живот Господ го пази. Като дете стрела го пронизала зад ухото. През 1987 г. паднал от 12 метра височина. Приет е в болницата със счупени ребра и ръка, потрошен таз, с вътрешни наранявания и кръвоизливи. Волята и вярата не го напускат и за миг. След два месеца неподвижност се изправя на патерици, след още два месеца е възстановен, а на шестия месец се чувства напълно здрав. "Проумях, че без вяра, надежда и любов нищо не може да се постигне", убеден е той. Убеждава, че не гони световна слава с рекордите си, а чрез тях отправя послание към всички хора със слаба воля и разколебана вяра да са оптимисти, да вярват в себе си и в доброто. Иска да покаже силата на човешкия дух. Човек не бива да се страхува и от смъртта. "Защото тя не съществува, душата е вечна. Има смърт само на физическото тяло. В това съм абсолютно уверен", твърди плувецът.
Владимир СИМЕОНОВ

2 коментара:
Ами късмет-дано да успее,а живот и здраве ще го гледаме юни месец.Успех!!!
Успех!
Публикуване на коментар
Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!