Турците първи се изправихме срещу тоталитаризма

На 8 януари за 21-ви път ще се съберат учредителите на ДПС в Кърджалийско, за да отбележат годишнината от събитието. Празникът ще се проведе в заведение в центъра на Джебел.
На 8 януари през 1990 г. в къща в Кърджали, на сегашната улица „Юмер Лютви” № 35, където през 1990 г. живее сегашният председател на областната структура на ДПС и кмет на Джебел Бахри Юмер, се събират 29 активисти на движението на турците за възстановяване на правата им на собствен език, култура, имена, религия. Решението за това е взето на сбирката, която е проведена на 5 януари в бл. 35, кв. ,,Възрожденци”, където присъства и Ахмед Доган, под чието ръководство на 4 януари 1990 г. във Варна е основано Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите /както се нарича тогава/. За председател на структурата в Кърджалийско е предложен Бахри Юмер, но отказва, защото се чувства твърде млад и неопитен за такава отговорност. Оглавява я Мюмюн Рамадан, а Юмер е негов заместник.
Мнозина добре помнят онези събития, но младите само са чували и то най-вече за последния етап – създаването на ДПС, коментира той. Но предисторията на Движението започва още от така наречения Априлски пленум на БКП през 1956 г., когато идва на власт Тодор Живков, разказва Бахри Юмер. Дотогова турците в България имат училища, турска филология в Софийския университет, читалища, библиотеки, театри. Постепенно през годините първо училищата, после читалищата и театрите бяха затворени. Смениха имената на помаците и циганите. Дойде ред и на турците през 1984 г. В края на декември вътрешни войски и милиция блокират селата. На спонтанните протести, отговарят с побои.
При такива протести край кирковското село Могиляне на 26 декември загива малката Тюркян. На 27 декември избухват протести в Момчилградско , в Джебел и в целия регион като в Момчилград падат пет жертви. Следват репресии. Мнозина са изпратени в затвори и лагери, дадени са и други немалко жертви.
Забранено е използването на рождените имена на турците, забранено е да се разговаря на турски език, да се практикуват религиозните ритуали, даже при погребения.
Светът не знаеше какво се случва. Държавата беше силна и успяваше да наложи почти пълна изолация, припомня Бахри Юмер.
От БКП се заблуждават, че по този начин ще създадат единна българска нация. Но веднага след смяната на имената се заражда съпротивителното движение на турците. Възникват нелегални организации. Учредител на една от тях е Ахмед Доган. Както много други активисти е заловен. Но политическите затворници продължават борбата и от затвора. Там е решено да създадат единна организация, която да оглави съпротивата на турците и мюсюлманите. След срещата на високо равнище по въпросите на правата на човека, която се провежда през март 1989 г. във Виена и на която България поема ангажимент да ги спазва, турците – политически затворници, изпращат до мюсюлманите апел да организират протести с искания за възстановяване на правата им. Свързват се със западни информационни агенции - BBC, Свободна Америка и съобщават за готвените протести.
За начало на демонстрациите беше определена датата 22 май – за да не се помрачава празникът на просветата и културата 24 май, разказва Бахри Юмер. Но замисълът е разкрит и още на 16-17 май започват арести. Решено е да не се чака 22 май.
В Джебел повод за начало на протестите стана погребението на един от активистите – Местан, който почина на 18-ти, разказва Юмер. Погребението му беше насрочено за следващия ден. За часове активистите обиколиха селата в общината и съобщиха за акцията. В блока на бай Местан бяха разквартирувани командири на спецчастите, но неговото погребение беше първото по мюсюлманските канони от 1984 г. дотогава. Процесията към гробището мина през най-бунтовния квартал на града – „Изгрев”. Там още от началото на май мнозина бяха в протестна гладна стачка.
На отиване и връщане вървяхме по различни улици, за да ни видят повече хора. От прозорци и балкони бяха спуснати импровизирани транспаранти от чаршафи с написани с флумастер исканията ни. Хората още си пазят тези чаршафи, разказва Бахри Юмер.
След погребението джебелчани се стичат на площада на митинг, който дава началото на организираните протести в цялата страна. В Североизточна България се стигна и до жертви.
Комунистическият лидер Тодор Живков и правителството му решиха да се отърват от проблема, като отворят границата с Турция и прогонят турците, коментира Бахри Юмер. Но духът вече е пуснат от бутилката. Българските турци положиха началото на съпротивата срещу тоталитарния режим. Започват и протестите на дисидентите в България.
Бахри Юмер със семейството си през август също поема към Турция. Раждането на дъщеричката му прекъсва пътуването им. Границата е затворена и се връщат обратно. Жилището им е продадено, напуснали са работа. Настаняват се в Кърджали, в къщата на шурея, който е вече в Турция. Юмер се хваща като зидаро-мазач на строителството на вила в Драгалевци. Там чува на 10 ноември новината за оставката на Тодор Живков. Участва в протестните акции, включително и в легендарната в градинката пред заведението „Кристал”. Там са и много турци, за да поставят своите искания. На първия свободен митинг на 18 ноември е организирана подписка под писмо до президента, да се върнат правата на турците и за освобождаване на политическите затворници. Продължават да събират подписи и на митинга в Деня на правата на човека 10 декември, на който идват турци от цялата страна. Софиянци носят на протестиращите топли напитки и сандвичи. И също се подписват.
Тогава възникна идеята за създаване на Комитет за национално помирение, разказва Бахри Юмер. На учредяването му на 22 декември в аулата на Софийския университет са Румен Воденичаров, който после минава към националистите, д-р Илона Томова, проф. Антонина Желязкова, Кин Стоянов.
Съобщиха, че сред нас е и Меди Доганов, освободен предишния ден от затвора, разказва Бахри Юмер. Бях чувал за него, но не бях го виждал. Той стана и се представи с турското си име – Ахмед Доган. Залата се разшумя –турските имена бяха забранени все още. Отказва предложението да влезе в ръководството на Комитета. Българи и турци не сме се карали, че да се помиряваме, аргументира се той. Тогава сред турците, които са на заседанието, Доган обявява намерението си да се създаде Движение за права и свободи. След това се събират на чай, за да обсъдят идеята. Сред тях е и дисидентът Любомир Собаджиев, създателят на „Комитет 273” за защита на политическите затворници.
На 29 декември БКП обявяват, че са решили да се върнат имената на турците. Министърът на вътрешните работи през 1989 г. Георги Танев, който по време на преименуването беше първи секретар на партията в Кърджали, понеже се страхува от възмездие, провокира националистически митинги против връщането на имената, коментира Бахри Юмер. В Кърджали започнаха на 31 декември. За да предотвратят избухване на насилие, още вечерта пристигнаха Михаил Иванов от Комитета за национално помирение, д-р Илона Томова, проф. Антонина Желязкова , д-р Стефан Гайтанджиев, член на Русенския комитет. Казах им да отидат при българите, за нас да не се притесняват, спомня си Юмер.
Ситуацията е доста напрегната. Митингът на българите е пред Дома на културата, а на турците – на пл. „Освобождение”.
На митинга на 2 януари дойде Луканов. Всички бяхме пред сградата на партийния комитет /сега общината/. Отпред бяха българите, турците – пред театъра, а между нас – кордон от милиционери, спомня си Юмер. Луканов също призова да няма насилие. Тогава всеки направи по нещо, за да се избегнат трагични последици. Аз и още неколцина приятели бяхме организатори на нашите митинги. Непрекъснато подчертавахме пред хората, че не бива да търсим реванш, само настояваме да ни се върнат човешките права.
Следват митинги в Ардино на 3 януари, в Асеновград на 4-ти. На 5-ти е големият на пл. „Освобождение” в Кърджали, на който Ахмед Доган и Касим Дал съобщават, че предишния ден във Варна е учредено Движението за права и свободи. Във влака, с който пристигат, са и доста хора от Разградско, за да подкрепят кърджалийци. На Перперек националисти спират влака. Когато това е съобщено на митинга в Кърджали, тръгват над 30 коли, за да вземат хората. Но когато пристигат, влакът е празен. Доган и останалите тръгват пеша и по пътя намират превоз.
На този митинг Касим Дал прочита пред събраните Програмната декларация и Устава на новоучреденото ДПС. Съобщава и новината, че имената на турците ще са без славянските приставки –ов и –ев.
Вечерта се събират в апартамента на Айдън Бейтула в бл. 35 във „Възрожденци”. През цялата нощ обсъждат основаването на новата партия. Срещата приключва към 4 часа, за да могат гостите да хванат експреса след час. Следващите два дни са напрегнати за Юмер и другарите му. Обикалят региона да съберат читави хора, които да поставят основите на Движението в Кърджали.
На 8 януари в къщата на ул. „Юмер Лютви” № 35 се събират 29 души, които учредяват ДПС в Кърджали. Насядахме на пода върху дюшеци с кръстосани крака по турски, спомня си Бахри Юмер. Някои от тези хора вече не са в България. Други си отидоха от този свят. Но върху основите, които се положиха тогава, изградихме партия, която в момента разполага с управленски кадри, млади, образовани и с опит на всички нива във властта, които сами сме изградили, подчерта Бахри Юмер.  

Петра АНТОНОВА