ДПС: Хората ще бойкотират изборите в малките села

Над половината от селата в област Кърджали вече няма да избират сами кметовете си, ако Народното събрание приеме предложението да бъде въведен принципът „350 жители”. Според него във всички населени места, където жителите са под този брой, кметовете ще бъдат назначавани с решение на общинските съвети по предложение на кмета на общината.

Първоначално се обмисляше те да са минимум 500, но на обсъжданията между двете четения на промените в Изборния кодекс се стигна до компромиса да са 350 жители. Според хора от района това ще доведе до масово нежелание да се гласува на местните избори, тъй като, освен че е с най-много населени места в страната, област Кърджали е известна и с това, че те са слабо населени.
Такива са и Дъждовница, Солище, Мургово, Мишевско, Рогозче, Прилепци. Повечето от местните недоволстват и смятат, че само човек от селото би разбрал проблемите им и би се ангажирал сериозно с тяхното решаване.
Такова мнение споделиха пред „Нов живот” кметовете на Бащино, Мургово и други кърджалийски села.

Някои са готови и на по-крайни мерки, ако това условие стане задължително.

Кметът на Прилепци Юсуф Емурлов заяви, че съселяните му ще бойкотират местните избори, ако някой друг посочи кой да бъде техният кмет. Подобна реакция има и в Дъждовница. Съществуват такива нагласи сред населението, обмисляме подобно нещо, но засега е рано да се говори, лаконична бе кметицата Гюлхаят Халил.

Общо взето коментарът на всички, които потърсихме, бе: „Ако сами не си избираме кметовете, защо да се явяваме пред урните?”

С новия Изборен кодекс, който депутатите продължават да обсъждат, се дава по-голяма власт на общинските кметове, защото ще назначават кметовете на малките села. Според кмета на община Кърджали инж. Хасан Азис това крие риск, защото, ако бъде назначен неприемлив за местните човек, недоволството им щяло се насочи изцяло към общинския кмет и партията, която той представлява. Азис дори застана на позицията, че ако евентуално запази поста си и след изборите догодина, няма да се възползва от правото да назначава силово, по думите му, кметове, а ще се допита до хората в съответните села

От новите изборни промени обаче най-силно в региона ще рефлектира принципът за уседналост. Населението в областта е около 164 хиляди души, право на глас имат 226 хиляди. В 7-те общини ДПС има пълно мнозинство в общинските съвети, но над 20 % от гласувалите за Движението живеят постоянно в Турция.

Въвеждайки принципа за уседналост, броят на имащите право на глас ще намалее с над 70 хиляди, повечето от които са от живеещите в южната ни съседка нашенци.
Наскоро Хасан Азис коментира, че вследствие на промените в Изборния кодекс „при всички положения за ДПС може би ще има някакъв отрицателен резултат”, но изрази и надежда, че партията ще намери сили за „вътрешна мобилизация”.
Общинското ръководство на Движението е притеснено, защото при последните местни избори през 2007 г. много от гласовете дойдоха от Турция.

Схемите не бяха от най-сложните, според запознати. ДПС превежда на изселнически организации пари, те ангажират автобуси и агитират нашенци да гласуват в България.

Партиите обещаваха на това да се сложи край. Но чак сега ГЕРБ показаха, че са твърдо решени да действат.Най-активна е народната представителка Цвета Караянчева, член на парламентарната правна комисия. Изискването за уседналост е факт – депутатите приеха, че за да гласува за кмет и съветници, избирателят трябва да е живял в съответната община поне през последната 1 година. По изключение за вота догодина уседналостта може да бъде 10 месеца.

От Движението твърдят, че идеята за уседналост противоречи на Конституцията и че ще сезират Конституционния съд. За да го направят, ще им трябват 49 подписа, но в парламента ДПС разполага с 37 души.Трябва да търсят съмишленици сред бившите си партньори от БСП или може би сред СДС и ДСБ, а защо не и сред ГЕРБ или "Атака".

Докато български активисти надават вой, че се отнемат избирателните права на техни поддръжници, в Гърция решиха от раз да окрупнят общините, да съкратят броя на кметовете, а съветници да им бъдат представители от населените места, за да спестят държавни пари в кризата.

 Планът „Каликратис” извърши административна реформа равна на „непозната до момента структурна промяна” според думите на министъра на вътрешните работи Янис Рангусис. Общинските управи бяха разпуснати и 57-те области бяха обединени в 13 нови перифериални управи. Броят на кметствата от 1 034 стана 325.

Лидер на органа за перифериално самоуправление стана перифериархът, който се избира с директен вот от гражданите, както и Перифериалният съвет. За избора на перифериархите и на кметовете границата от 42% се качи на 50% +1 като за разпределението на местата се запази досегашната система.

Сред останалите ръководни органи на периферията са Изпълнителната комисия, Перифериалният съвет и Съветът за обсъждане на въпросите, засягащи периферията, в който участват всички кметове и представители на гражданското общество и на неправителствени организации.
Паралелът между двете реформи е ясен, но там бе извършена бързо и по безапелационен начин. На всички е известно защо.
Красимира НЕШЕВА