Уважаваният в Кърджали д-р Марин Мухтаров вече съжалява, че не е адвокат

Пожелавам на новия министър на здравеопазването успех, но от него не зависят много неща, коментира гастроентерологът д-р Марин Мухтаров, който допреди няколко години оглавяваше лекарската колегия в Кърджали. Каквото и да прави, ако няма политическа воля на правителството, няма да се справи. Проблемите са финансови и са в ръцете на министъра на финансите Симеон Дянков. Ако не се плати за свършената работа на болниците, цялата система на здравеопазването

потъва. И вече няма да има даже какво да реформират.

Промените в здравеопазването се насочиха в съвсем неправилна посока под етикета „реформа”. Прави се нещо, но не е ясна крайната цел и резултатът. Всъщност целта е видна, съкращаване на разходи, но това не може да е цел на една здравна система! Така наречената реформа цели единствено икономии. В схемата ги няма нито лекарите, нито пациентите,

ОСТАНАХА САМО СМЕТКИ

Вместо да лекуваме пациентите, ние сме принудени да се блъскаме над разрешаването на неразрешими финансови казуси как да си свършим работата, без да се окажем виновни пред Касата. Приказките, че се източвала, са чисто заблуждение за обществеността. Те започнаха преди 7-8 месеца и очевидно целят да оправдаят безумните действия на управляващите и да отклонят към лекарите недоволството на хората от лошото здравеопазване. Дотогава се говореше, включително и от сегашните управляващи, че системата е недофинансирана, което си е истина. Сега доказват, че се източвала от болниците, като сравняват разходите на Здравната каса за хоспитализации през 2001 г., когато само част от лечението на заболявания се заплащаше от нея по клинични пътеки, а по-голямата част - от бюджета на Министерството на здравеопазването. След 2006 г. всички болни вече се лекуват по клинични пътеки, съответно разходите на Касата се увеличават. През 2008 г. се увеличи и здравната вноска, с което се сви до минимум финансирането от бюджета. Но

ТОВА НЕ СЕ ЗНАЕ ОТ ОБЩЕСТВЕНОСТТА

Пробутват ни манипулации, като сравняват несравними статистически данни, за да изглежда, че Касата се източва, лекарите са представени като шайка разбойници и крадци. Като се експонира непрекъснато тази теза и се търсят примери, в обществото се насажда мнението, че медиците не ги е грижа за пациентите и единствената им цел е да се обогатят.

Никой не говори за това, но тази година всички, които работят в здравеопазването, вземат с 30-40% по-ниски заплати от миналата и отгоре на това с 2 месеца закъснение. Последните пари, които сме получили, са заплатите за юли.

ВЕЧЕ СМЕ НА РЪБА НА ТЪРПЕНИЕТО СИ

Особено август беше изключително конфликтен, защото директорите на болници бяха принудени да подпишат делегираните бюджети, които бяха с 40 % по-ниски от обичайното. Наложи се да бъде ограничено приемането на пациенти.

И в извънболничната помощ бяха изчерпани регулативните стандарти. И като дойде пациент, се чудиш какво да го правиш, дали да не му гледаш на боб. Защото нито можеш да го изследваш, нито да го хоспитализираш, за да му направят изследвания в болницата. Остана само прием на спешни случаи. И той е за наша сметка, наше задължение.

Когато дойде спешен пациент, даже да са изчерпани лимитите, трябва да му решиш проблема. Правим го, но се налага и да се молим на колеги да му направят безплатно изследвания, манипулации. Почти всеки ден имаме такива случаи. Всичко е за наша сметка.

Пациентите не се интересуват как се намира начин да бъдат лекувани, какви са проблемите на лекарите и здравната система, касата, министъра. И с основание.

ТЕ ИМАТ ПРАВО НА ЛЕЧЕНИЕ

Очакват от нас помощ. И когато не я получат, обвиняват лекарите. Може 1000 души да си излекувал, един да загубиш, за близките му е 100% загуба. Това лекарят трябва да го понесе, част от работата му е.

Лошото е, че вместо да ни оставят да се занимаваме с науката медицина, ние се обърнахме на икономисти и политици, което изобщо не ни е работа.

Финансисти ми обясниха, че след като от Касата заплащат 60% от фактурираната от болниците работа, останалите неплатени 40% им се считат за непохарчени и съответно за печалба. В края на годината може да се наложи болниците да плащат данък печалба върху тях!

Не би трябвало да разбирам от икономика и да ме е грижа какъв е фискалният резерв. Дори не трябва да знам за какви пари става въпрос и как се управляват.

В центъра на здравната система трябва да е

ПАЦИЕНТЪТ, А НЕ БЮДЖЕТЪТ НА КАСАТА

Лекарите съществуваме не за себе си, а за пациентите. Не може да искат от нас да си губим енергията и времето със счетоводство. Не може основната цел на здравната система и на така наречените реформа да са финансовата рентабилност. И това да е основание да не се финансира лечението и медиците да не получават заплащането за труда си.

Циничното в цялата работа е, че пари очевидно има, но те се използват да крепят фискалния резерв на държавата, вместо за здраве.

От това, че не се финансира нормално системата губим не само медиците, а и цялата икономика. Очевидно е, само МИНИСТЪР ДЯНКОВ МАЙ НЕ ГО РАЗБИРА

Като бавят и намалят заплатите ни, а в България работят 30 000 лекари, плюс още 100 000 медицински и немедицински персонал от здравните заведения – това е 130 000 души, които плащаме по-ниски данъци и осигуровки, по-малко потребяваме и по-малко ДДС влиза в хазната. Това от своя страна води до намаляване на приходите на държавата, която се опитва да ги компенсира, като не плаща на медиците, на строителите и бизнесмените. И спиралата към дъното е готова.

Притиснати от проблемите с финансирането, никой не обръща внимание на един нов проблем, а той чука на вратата. До края на октомври изтичат сроковете за приложението на

НОВИЯ ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

който беше приет през лятото. Всички болници трябва да се пререгистрират, но това може да стане само ако покрият всички безумни изисквания, които в началото на септември бяха експресно публикувани в Държавен вестник – нещо невъзможно. Чудя се колко от общинските болници ще оцелеят този път.

В момента те всички са включени в проект за Здравна карта на Кърджали. Тя ще стане реалност след проверки и парафа на здравния министър. Ако някое здравно заведение не отговаря на безбройните изисквания, ще го затворят. Това ясно, но

ПАЦИЕНТИТЕ КЪДЕ ЩЕ ОТИДАТ

пациентите къде ще отидат? Защото има традиции от десетилетия къде да се лекуват хората по места. Да се разкарват болни хора е трудно, скъпо и мъчително за тях, а и са бедни. Доста направо ще се откажат.

Здравеопазването в България винаги е било ешелонирано. По-леките заболявания се поемат от местните болници, по-сложните и тежки случаи продължават към по-големи, които разполагат с по-висок клас лекари и апаратура. Сега се създава някакъв хаос не само в системата, но и в нагласите на хората къде да се лекуват.

През 2000 г. започна реформа, беше създадена система и ако идеите, по които беше структурирана, бяха довършени, мисля, че щеше да е работеща. И недовършена, въпреки недостатъците си, не беше толкова лоша.

Основното в една система е

НАЧИНЪТ НА ОРГАНИЗАЦИЯ

Да се знае какво да се предприеме във всеки конкретен случай. Да има правила, които да не си противоречат и системата да ги спазва. Когато се знае кое след кое е, нещата са лесни. Сега проблемът е, че никой не знае как да действа. В България проблемът е, че всяко правителство започва своя реформа. А настоящото даже не може да реши каква да е посоката на реформата, която провежда, и не може да планираме очакванията си даже за 3 месеца напред.

В последните месеци се замислям дали не съм направил фатална грешка, когато съм се посветил на медицината. И дали да не завърша право, да стана адвокат и да си довърша спокойно трудовия стаж до пенсия. Замислял съм се да емигрирам, но за мен вече е късно да градя кариера на ново място. Но младите нямат този проблем и заминават.

Тонка ГОГОВА