Пуши, ли пуши сметището на Кърджали

Пожарът на сметището на Кърджали, което се намира край Вишеград и Глухар от 2-3 дни е овладян, но все още продължава да тлее и ще му трябва време, докато напълно угасне. Над дюните от боклуци от целите Източни Родопи все още на широка площ се издига дим от тлеещите огнища, но доста рехав и пламъци не се виждат. Разбираме, че огнищата са били засипани с пръст и огънят започва да стихва.
Коли на „Титан” и на фирмата, която закрива сметищата в региона пристигат от време на време и разтоварват. Стотина роми, които са от години неразделна част от сметището, веднага се нахвърлят на „пресния” боклук, за да изровят PVC-бутилки, стъкло и метални неща. Мяркат се из дима като призраци.

На строителната площадка на новото депо не се виждат никакви машини, не се мяркат хора. Пазачът казва, че е така от 2 или повече месеца. Иначе на ден идвали доскоро по трийсетина камиона с отпадъци от общините на ден. Сега и те доста оредели, но не са спрели напълно.

Близо до началото на сметището са наредени внушителни денкове, в които са опаковани стъклените е пластмасови бутилки. Наблизо е поставен стар складажийски кантар. Край денковете с кръстосани крака се е разположил върху дюшек мургав господин и ни наблюдава с високомерна усмивка как внимателно пристъпваме из боклуците. Отказва да дойде, за да разговаряме. Кани ни ние да отидем. Привлечени от случващото се до него се настаняват 2-3 поомърляни дами и се вторачват в нас с любопитни и злоради усмивки, които разкриват метални зъби. Но не се налага да изгазваме боклуците до този сметищен фараон. Бащата на 6-годишно момчурляче, което любопитно кръжи около нас и си зобе шам-фастък от пакетчето в ръцете си, се оказва доста по-отзивчив. Представя се като Стефан Рачев Христов. Информира ни, че огънят е спрял, не знае кой го е запалил, най-вероятно е избухнал сам заради жегата. „Ахъ, от Бога е!”, потвърждава жена, която минава бързешком покрай нас. Тука си вадим хляба, на ден я изкараме, я не 4-5 лева, казва малко троснато Стефан, подразнен, че не схващаме колко маловажен проблем е димът, когато трябва да изхранва семейството си. За стъклото им плащат по 5 ст. на килограм, за PVC-бутилките и метала – по 20 ст. На месец заедно с жената изкарваме по 150-200 лв., понякога и повече. Вече десетина година си вади прехраната на сметището. „Какво да правя, да крадем ли?”, разперва драматично ръце Стефан, на когото предварително си му е ясно, че отговорът ни ще е „Дума да не става, прав си!” Освен 6-годишното момченце имал и 12-годишен син, който е болен. Ей-там в палатките е, посочва той импровизирано лилаво съоръжение на поляна край сметището. Няколко крави от Вишеград и Островица припкат да се присъединят към „пиршеството”. Кой ли пие млякото им?

Сметището изглежда почти така, както преди да започне строителството, само че по-голямо. Единственото място, от което личи, че се работи за новото сметище, е новият път, по който трябва да се движат камионите с боклуците. Работата е почти привършила. Настилката е гладка „като в Белгия”, както се шегува колега.

Тонка ГОГОВА

Кметът на Глухар: Вятърът носи дима към селото

Пожарът на сметището пламна, защото трупат боклука, а не запръстяват, смята кметът на село Глухар Еркан Юсеин. Вятърът през цялото време отнасяше дима към селото. За щастие, не е причинил здравословни проблеми на хората.

Допреди седмици боклукът е бил запръстен. Затова през това лято не е имало случай да гори. В селото имат горчив опит с пожарите преди да започне работата по новото депо. Дни наред гореше, въпреки опитите на пожарната и на фирма „Титан” да угасят пламъците с вода. След като спрат да обливат, пламва отново, коментира кметът.

Веднага след като започна пожарът в края на миналата седмица, Еркан Юсеин се обадил на пожарната и на общината. Обяснили му, че огнеборците в Кърджали не разполагат с техника да гасят, а и отговорността е на фирмата, която работи там. Но не е кърджалийска и не разполагат с телефонен номер, за да се свърже с ръководителите й.

Доц. д-р Жени Стайкова: Крие риск за здравето на хората

От 1999 г. не е в правомощията на РИОКОЗ да санкционира замърсителите на околната среда, от типа да речем на ОЦК или в конкретния случай този, който отговаря за сметището край Вишеград. Това каза директорът на здравната инспекция в Кърджали д-р Жени Стайкова по повод горящото преди дни сметище. Да, лошо е, да, замърсява въздуха, но от една година мониторингът на въздуха се прави от Министерството на околната среда и водите, съответно в Кърджали от екоинспекцията в Хасково. Единственото, което аз мога да направя е да изкажа мнението си като лекар. А то е – недопустимо е това с горящото сметище, защото крие риск за здравето на хората, които живеят в района. Но дотолкова. Наблюдението и санкционирането в случая е изцяло в правомощията на МОСВ и РИОСВ – Хасково, подчерта д-р Стайкова.

Общината: Край Вишеград „само” пуши

Да, имаме сигнал, че сметището е горяло. В момента огънят е потушен, но продължава да пуши, съобщи главен специалист в общинския сектор „Опазване на околната среда” инж. Гюлкан Мехмед. Стана ясно, че от общината са посетили обекта. Потърсихме коментар и от ръководството на общината. Зам.-кметът, който евентуално би могъл да даде по-точни отговори, инж. Васил Бобеков все още е в отпуск.

От пресслужбата на Областна управа отговориха, че те не могат да направят нищо, освен да посредничат при информирането на РИОСВ в Хасково и съответно МОСВ.

РИОСВ: Няма сигнал, че сметището гори

При нас не е постъпвал никакъв сигнал, че сметището във Вишеград гори. От вас научаваме, казаха вчера след обяд от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Хасково. Затова досега не са реагирали. При сигнал се извършва проверка на място и се предприемат конкретни мерки. От инспекцията не се ангажираха да кажат колко е опасно за здравето на хората и околната среда, защото нямат представата за големината на пожара.