ВАС: Не на златодобива с цианиди

• Един мотивите на съда, е че технологията за добив на ценния метал с опасното вещество не почива на най-добрите налични практики

Преди дни Върховният административен съд /ВАС/ се произнесе в полза на природозащитниците по Оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на инсталацията край Челопеч.

Оценката бе обявена за неиздържана и невалидна заради това, че канадската фирма не се е допитала за мнението на хората в Пловдив и Пазарджик. Инвестиционното предложение на „Челопеч Майнинг” бе за разширяване и преработка на медно-златни руди от находище „Челопеч”. Другият от мотивите на съда е, че технологията за добив на злато с цианиди не почива на най-добрите налични практики.

Върховният административен съд не уважи касационните жалби на канадската фирма и на Министерството на околната среда и водите, които поискаха отмяната на решението на тричленния състав на ВАС. Миналата година съдът се произнесе, че е избран метод, който не е прилаган в промишлено производство с характеристиките на медния концентрат в Челопеч и затова предлаганата технология не е от най-добрите. Решението на ВАС е добър сигнал според природозащитниците, които са убедени, че подобни ще са решенията и за намеренията за използване на цианиди в Крумовград и Кърджали.

Коалицията от екосдружения “България без цианиди” води дълга битка с канадската фирма “Дънди прешъс метълс” срещу използването на цианиди в златната мина в Челопеч. Рудата там е богата на злато, но има и изключително високо съдържание на арсен. За отстраняването му канадците искат да използват пропорционално разтворени цианиди за извличане на ценния метал. И за сметка на добития метал, който ще отиде незнайно къде, в района на Челопеч ще останат големи количества силно отровни съединения на арсен и цианкалий.

Природозащитниците атакуваха в съда одобрената от МОСВ Оценка за въздействие върху околната среда на бъдещата цианидна технология в Челопеч. Освен с аргументите за нередности по провеждане на общественото обсъждане, съдът се съгласи и с доводите за технологията, определяна от канадците като най-добрата практика. Съдебните процедури, както и тези за нови разрешителни за цианидната технология ще отнемат няколко години и това разколеба канадската фирма.

Нещата в България се протакат много дълго време, не можем да чакаме години наред, затова купихме завод в Намибия за извличане на злато от добитата руда., заяви преди дни Алекс Нестор, директор “Корпоративни и външни отношения” на “Дънди прешъс металс”. Сегашното правителство ни даде три важни за нас екологични разрешителни, които обаче след това НПО-тата дадоха на съда. Докато се решат тези дела, ще мине много време. След това ще обсъдим възможността да се направи такова предприятие и тук. Ние замразихме, но не се отказахме от идеята за такъв завод в България, добави Нестор.

Според Даниел Попов от “България без цианиди” технологията не може да бъде наречена “най-добра налична практика”. Подобна е разработена единствено от компанията “Phelps Dodge” в Аризона, САЩ, но там инсталацията е още на промишлено-експериментален етап и е с много по-малък капацитет от планираното в Челопеч. В Европа цианидна технология се използва може би само на 4 места. Ако заявените инвестиционни намерения за добив на злато у нас се осъществят, на територията на малка България ще имаме толкова инсталации с използване на цианиди, колкото и в целия ЕС.

Крумовградчани също чакат решение на ВАС за това дали ще има златодобив или не. Там “Дънди” получи т.нар. “търговско откритите” за хълма Ада тепе. Според бизнесмени това ,че ще се добива злато с цианиди е прогонило купувачите на имоти от града. Живеещите край границата се отказват от намерението да купят къщи в Крумовград, притеснени от опасността за здравето им, която ги грози, ако започне златодобив.

За разлика от Челопеч и Кърджали, където районите са вече унищожени и там не може да се развива земеделие например, в Крумовград има абсолютно непокътната природа, коментира Даниел Попов. Там е екомрежата „Натура 2000” и има всички предпоставки районът да се развива по съвсем различен, устойчив начин. Проектът на “Дънди прешъс метълс” е за добив по открит способ на съдържащия злато Ада тепе и малко по малко ще изчезне целият хълм, което ще доведе до сериозни екологични проблеми.

В “Горубсо” в Кърджали цианидната инсталация бе построена без всякакво разрешение преди 2 години. Районната инспекция за строителен контрол констатира нарушението и нареди тя да бъде разрушена. “Горубсо” заведе дело срещу това нареждане и го загуби. Междувременно обаче МОСВ издаде положителна оценка за въздействието върху околната среда за исканата цианидна технология за добив на злато. Един от доводите на завода е, че в Кърджали вече се използва една цианидна технология. Доводът е доста манипулативен, категоричен е Даниел Попов. Досега използваната цианидна технология е за флотация, т.е. обогатянане на оловно-цинкови руди, там цианидите са в много по-ниска концентрация, може би от 0,2% до максимум 0,5% , докато при цианидната технология за добив на злато се използва около 5-8% от опасното вещество, т.е. десетократно повече. Тези две технологии не могат да се сравняват по никакъв начин.

Положителната оценка на въздействие върху околната среда, дадена от МОСВ за златодобива в “Горубсо”, се оспорва пред Висшия административен съд от община Кърджали, защото предприятието с опасната технология се намира в рамките на самия град. Решението на съда все още не е излязло. Двама български евродепутати отнесоха въпроса и до Брюксел.

В България има около 40 хвостохранилища на добивни предприятията от времето на социализма, които стоят нерекултивирани десетилетия, казва Даниел Попов. Нека първо решим наследените екологични проблеми преди да почнем да трупаме нови. В случая с цианидните технологии смятаме, че просто няма нужда от тях. Става дума за стотици и стотици тонове цианиди, които всяка година да влизат в България и да остават тук единствено заради златодобива. Всичко това трябва да бъде преценено много добре като се имат предвид вече многото инвестиционни намерения за златодобив и че ще се появяват нови.

Валя АСЕНОВА