Колкото евтино, толкова и мръсно

• Карантия и колбаси се мъдрят на едно и също място
• Касетките с месни изделия наредени директно на пода

Смрад и червеникаво-ръждива мръсотия. Първите две неща, които ще ударят сетивата ви, в момента, в който пристъпите в месарницата срещу пазара за промишлени стоки в Кърджали.

Клаустрофобично малкото помещение, имащо претенциите на магазин, е изпитание за всеки нормален човек. Причината да се подложим доброволно на това изпитание бяха десетките сигнали на граждани, подадени в редакцията на „Нов живот”.

Касетки с месо и карантия, поставени директно върху пода, кървави петна по мръсните плотове и месар-касапин със страховито червени ръце до китките. За да се ориентирате по-лесно, ще ви подскажем, че наблизо нямаше кетчуп, с който евентуално да се е наплескал ей така – понеже да речем има някаква си своя ексцентричност. От своя страна пък ние някак си не допуснахме, че е алергичен към задължителните за занаята му гумени ръкавици...

Съзнавайки напълно колко отблъскващо звучи, ще ви опишем и друга подробност от гледката. Защото макар да носи претенциозно-професионалното наименование месарница, ни е трудно да повярваме, че едно огромно животинско сърце може да съвместява безпроблемно върху сурова наденица. Като журналисти сме широко скроени хора, с висока търпимост към какви ли не явления и постъпки. В този случай се оказахме неподготвени, въпреки подадените сигнали и предупреждения от десетки кърджалийци. За да не бъдем заподозрени в дребнавост и заядливост, можете от 8 до 17 ч. всеки делничен ден да посетите лично и с опознавателна цел въпросното място.

Отвратена съм от това, което видях, сподели пред „Нов живот” случайно срещната клиентка на обекта. Не мога да повярвам, че съответните компетентни органи не вземат никакви мерки. Та стоката тук е опасна за здравето на хората, фризерите едва кретат, стъклата са убийствено мътни и мръсни, а и никъде не се вижда касов апарат, възмущаваше се жената, пожелала анонимност. Същата излезе, както и влезе – бързо и без покупка.

Имах неблагоразумието да купя един единствен път месо оттук. След като не се свари в продължение на часове, го хвърлих на боклука, сподели по-смелата Нели Христова. Дали защото е частен съдебен изпълнител, но тя не се притесни да изкаже мнението си открито. Заради спецификата на работата ми ходя много, обикалям различни места, срещам се с всякакви хора. Като този магазин друг не съм виждала. Човек има чувството, че хепатитът вътре буквално дебне отвсякъде, отсече Христова. На въпроса как си обяснява факта, че въпреки ужасните хигиенни условия и продуктите със съмнително качество, мнозина продължават да купуват месо, колбаси и кайма, съдебната изпълнителка беше категорична: „Поддържат по-ниски цени от другите магазини, всъщност повечето като че ли са негови познати и приятели, поне като съдя по отношенията и разговорите им, които впрочем не разбирам.”

Апропо обектът е на ЕТ „Shenel”. Има сравнително добър сайт в интернет, където е подчертано, че „се спазват всички предписания на Еврокомисията и в резултат на това в началото на 2008 г. фирмата е вписана в окончателния списък на одобрените месопреработвателни предприятия”.

Ние обаче, колкото и да харесахме сайта, разказахме това, което видяхме и чухме.

Време е скритите зад сложни абревиатури РИОКОЗ и РВМС да си влязат в ролята си на служби, задължени да опазват общественото здраве и да осъществяват ветеринарно-медицински контрол. А от НАП да се поНАПънат и да потърсят къде е вдянат касовият апарат.

Стефка МИХОВА

Снимка: Петко БОРИСОВ