Има да чакаме още пътя през Маказа?!

Пътят от гръцка страна през прохода Маказа  няма да е готов скоро,  това видя „Нов живот” . Верни на поговорката „Око да види…” поехме през Златоград, за да стигнем по гръцкия път до България. След Ксанти поехме по магистралата и стигнахме до Комотини. След това право на север. Трудно го открихме. Излязохме от града, минавайки край огромни военни поделения. Никакви знаци накъде да вървим, има табели само на гръцки, от които трудно можеш да се ориентираш. Съседите май са пропуснали да изписват имената на селищата и на латиница, както е при нас и каквото бе изискването на Евросъюза.

Стигнахме до мястото, където преди имаше табела, указваща, че там ще бъде пътят за България. От дясно имаше трасиран път и предположихме, че е това.  Поехме по асфалта нагоре и стигнахме до огромен парк, който по-късно разбрахме, че е на Нимфея. От високото се виждаше новият път, но доста далече и вдясно от нас. Върнахме се до кръстовището и поехме по шосето вдясно в опит да го открием. Опитите ни да се разберем с местните хора удряха на камък. Добре, че край нас мина хасковска кола, момчетата, които работеха наблизо, ни упътиха в правилната посока.  

Поехме на изток след Комотини , после по отбивката вляво и пътувахме по асфалта няколко километра. Пътят правеше голям завой около Нимфея и след това изведнъж свърши. Следваше черен път в продължение на няколко километра, после баластриран път още толкова и ето ни на новото шосе за България. Откъде ще се свърже то с пътя за Комотини не ни стана ясно. Много по-широк път и по-добре направен от нашия – това е първото впечатление за пътя на съседите. Пропътувахме по него чак до последния пети тунел в посока България, където свършва асфалтът. До там са стигнали гърците. Пътят върви нависоко в планината по нов терен. По трасето два моста и много допълнителни съоръжения. Бюджетът му е 85 млн. евро.

Освен да асфалтират  оставащите им близо 3 км до границата, на съседите им остават още много довършителни работи.  Готови са петте тунела, най-големият е дълъг 518 м. Осветлението не е пуснато, в момента  довършват постройките към тях, където ще се настанят хората , които  ще ги поддържат. Няма ги мантинелите, остават още скатове за укрепване.

 Край шосето за България е направен почти успореден път, който също не е довършен, вероятно при една авария и затваряне на тунелите да може да поеме пътуващите коли. Но това е само наше предположение.

Недалеч от новия път  на съседите открихме първото село от гръцка страна, което е почти обезлюдено. Стигаме до него с надеждата да  срещнем някой в малкото обитавани къщи, но, уви, не срещнахме никой. Ако се върнем към обещанията за гръцкия път, и той като нашия много пъти е „откриван”. Едното беше за 2009 г. Председателят на борда на директорите на държавната фирма “Виа Игнатиа” Апостолос Гулас - фирмата нашумя около построяването на 1000-километровата магистрала “ВИА Игнатиа”на стойност 6.5 милиарда евро, бе обещал това да е факт през 2008 г. А за пътя Комотини - Нимфеа на стойност 45 млн. евро обещанието бе да е готов през  2009 г.  

От видяното сме сигурни, че и през тази година пътят между България и Гърция няма да бъде отворен. Господин Борисов, нима средата на октомври беше само предизборно обещание?