Първият и последният 15 септември

Димитър Болярски, първокласник

Много се радвам , че ще бъда в първи клас. Малко се притеснявам, но искам да уча и да съм отличник. Ще съм добре облечен. Вече ми купиха всички нужни неща за училище.

Валерия Георгиева, абитуриентка

Посрещам 15-ти септември с добро настроение и дори ентусиазъм. Давам си сметка, че това ще е моят последен първи учебен ден. Затова ми е и малко тъжно. Пожелавам си това, което ми е дало моето училище през тези прекрасни 12 години, да бъде винаги с мен и да ми помага в живота. 

15-ти септември е особен ден. За първолаците е първият им ден в училище, за абитуриентите последният първи учебен ден. За останалите също толкова вълнуващ – поредният 15 септември.

Важен е също за нашите учители, за нашите родители. Как тогава да не е празник за всички, за цяла България.

Всяко училище в този ден е център на големия празник. Училищата са навсякъде. Затова и празникът е навсякъде. Особено трепетно е за първолаците. Нетърпеливи и поели по един нов път, с радост и страх пристъпват прага на втория си дом - училището. Развълнувани родители и близки ги подкрепят и окуражават по този път към знанието. А сърчицата им тупат, наоколо все нови лица, нова стая, нова учителка...

А абитуриентите?! Колко различно е при тях! Вече са най-големите в училище. Направо ветерани. Изглеждат спокойни, но умеят да прикрият противоположните чувства, че все пак за тях това последният им 15-ти септември. Радостно, но и тъжно. За последна есен се събират на този ден със съучениците и учителите си.

Емоциите са гарантирани. Пожелаваме успех на всички ученици. А на учителите повече търпение и късмет.

Александра МИЛЕВА