Хладно и към най-горещата новина

Георги Кулов е роден през 1959 г. в Ямбол. Завършил е история във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий”. По разпределение идва в Регионалния исторически музей в Кърджали. Работи като археолог. За кратко е и директор на музея. Сътрудничи на в „Нов живот”.

Преквалифицирах се в журналист преди 15 г. Имах и светлия пример на моя тъст Тодор Мухтаров, казва Кулов. Във вестника работи в направление - политика и общество. Казва, че първото най-голямо признание на журналистическото поприще получава след анкета в страната на Центъра за социални практики под ръководството на Евгений Дайнов, по времето когато сътрудничи на в. „168 часа”. Тогава разбира, че е най-популярният журналист сред малцинствата. Повярвах, че това, което правя, е стойностно и се приема от хората. А и с главен редактор като Иван Бунков отдавна вестникът е надхвърлил рамките на областта по отношение на етническата и политическата проблематика, казва Кулов. От няколко дни той е носител на първата награда „Св. Константин – Кирил Философ” и на приза „Журналист на годината” на Българската асоциация на регионалните медии /БАРМ/ .

- Г-н Кулов, не можем да избягаме от най-тривиалния въпрос. Какви мисли бушуват в главата на нашия колега след такова високо признание?

- Идвам от старо градско ямболско семейство. Двамата ктитори на храма там са от моя род. Може да се каже, че нося градска култура, но това, което е характерно за кореняците ямболии, е, че те много държат на името си. Когато работя, независимо дали археология или журналистика, се опитвам да направя всичко максимално добре, защото залагам името си. И мисля, че то трябва да е марка за качество.

Радвам се, че журито на БАРМ оцени усилията ми. Затова искам да кажа няколко думи за наградата. „Журналист на годината” се дава от асоциацията от 7 години насам. От две години, благодарение на новия председател на Управителния съвет на БАРМ Иван Бунков, бе учреден и призъ т „ Св. Констанитин – Кирил Философ”. Статуетката е дело на кърджалийския скулптор Емил Пенчев. За втори път съм номиниран за тази награда. Миналата година участвах в категорията разследваща журналистика. Много исках да я спечеля. Това е най-престижната журналистическа награда в България след „Черноризец Храбър”, която по финансови причини не се връчва вече. Тази година участвах в категорията коментари и анализи с три публикации: „ Между Бакхус и Мелпомена” – за запоите в театър „Кадрие Лятифова”, „Политиците ни разделиха на поробители и възродени”- за противопоставянето в парламентарните избори, и „Балканите и новият кръвен данък”, където анализирам политиката на запада за обезкървяване на Балканите и решаване на техните демографски процеси за сметка на нашите. Трите публикации са в различни сфери - култура, връзки с обществото и политика. Нарочно така ги избрах, за да може журито да придобие по-пълна представа за темите, които в нашия вестник се котират.

Ще допълня, че два часа преди награждаването ръководството на БАРМ научи от журито за призьорите. Написаха грамотите на коляно. Не очаквах наградата. До последно снимах и записвах за вестника събитието на БАРМ в Приморско. Съобщиха ми в присъствието на президента Георги Първанов. Там бе и акад. Никола Съботинов, председателят на БАН. Бях много радостен. Президентът ми каза : „Дерзайте, колега!” За мен неговото поощряване е важно, защото нашата медия успя да вземе една престижна награда. Конкурентите бяха от цялата страна. Най-много имаше в категорията коментари и анализи.

- Кулов, от 15 г. си в нашата гилдия, лесно ли се прави съвременна журналистика?

- Доживяхме революция в световната журналистика. Писането става все по-кратко, по-аналитично и в същото време по-ударно. Младото поколение иска информация, поднесена достъпно. Това е журналистиката на осемте реда, каквато ние правим в „Нов живот”. Ще дойде време да отмрат големите печатни медии. Но последни може би ще останат регионалните, защото не повтарят новини от телевизията и радиото, а дават местни. Това може да започне и с регионалните издания. Другата тенденция, която забелязвам, е, че пресата пожълтява и се свежда до клюката. За съжаление, търсена от много читатели. Вероятно ще има и елитарни печатни медии, но те няма да са всекидневници, а седмичници.

Що се отнася до българската журналистика, тя преживява упадък. Нивото, което беше достигнато от имена като Кеворк Кеворкян, Тома Томов, Дмитрий Иванов, липсва. Може би единственият фар е Велислава Дърева. Съгласен съм с Иван Бунков, че в провинцията все още се пази възрожденският дух. Даже призивът на президента беше: „Спрете пошлото и арогантното. Спрете агресивното. Станете инициатори за възраждане на българската журналистика.” Дали ще успеем, това е друг въпрос?

- Какво значи отговорен журналист, особено в област като нашата, където, както казват хората, човек трябва да разгръща, преди да стъпи?

- Нашият регион е много специфичен поради смесеното население. Тук етническата проблематика често се използва за политически цели. Журналистът трябва да е много сдържан и обективен при представянето на фактите, както и да търси различни гледни точки , за да може да се получи обществен дебат. Когато хората разговарят помежду си, опасността от конфликти, както в Западните Балкани, е по-малка. Трябва да знаем, че една криво написана или произнесена дума, може да взриви живота ни.

- Успява ли „Нов живот” да съхрани равновесието и защо вестникът се възприема като школа за журналисти?

- Миналата година „Нов живот” взе наградата на Комисията по дискриминация за най-толерантна медия. За материали на колеги, свързани точно с етническите малцинства, с празниците, уважението и общуването между хората . Това беше оценено много високо и наградата дойде като дар за нашата обективност, което значи и професионализъм, към който ръководството винаги се стреми. Смятам, че „Нов живот” е наистина школа за журналисти. През вестника са минали почти всички кореспонденти и собственици на вестници в района. Това е показател, който не е за пренебрегване. Според мен е важно, че нашият вестник е най-четеният. Скоро социологическо проучване в няколко общини показа, че ние имаме 10 пъти по-голяма четаемост от другите местни вестници. И сме завоювали това доверие, защото даваме различни гледни точки. Хората са много взискателни, а това също допринася за изграждането на журналистите. И българи, и турци търсят жанрове, които вече са изчезнали, като очерка, репортажа, пътеписа. Тях ги няма в националните медии. „Нов живот” успя да запази жанровото си разнообразие.

- Какво бъдеще очаква медията, в която сте се доказали и се цени от родопчани?

- Факт е, че „Нов живот „ се съхранява в големите библиотеки и е достъпен като документ за поколенията. Младите не остават в България и ние сме длъжни да адресираме публикациите си към по-възрастните. Вестникът е част от обществения организъм и не живее сам за себе си. Не можем да го правим за хора, които ги няма тук.

- Изкушавам се да попитам какво е общото между археологията и журналистиката?

- Археологията е аналитична наука. Журналистиката също изисква способност да навлизаш дълбоко в проблематиката и да умееш да правиш изводи от фактите. Само така можеш да поднесеш достоверна информация. И в двете го има откривателското начало – в археологията - находките, а в журналистиката - темата, новината.Трябва да се знае и при двете - новината или археологическата находка, се оповестяват, когато са осмислени максимално, за да не се подведе аудиторията. Това, че се занимавах с археология и имам доста научи публикации ми помага да правя добри коментари и анализи. Доволен съм и от това, че когато преди 6 г. анализирах „ шарения екип” на кмета, посочих, че в него трябва да има представители на всички общности. Анализът беше приет много сериозно и тогава в екипа беше включен и представител на българомохамеданите. Работата бе успешна, което показва, че когато фактите са аргументирани и са поднесени от „Нов живот”, защото това официозът в Кърджали, влияят положително на местното управление.

Въпросите зададе

Снежана ГОРАНОВА