Предлагат Николай Овчаров, Михаил Белчев и Боян Радев за орден „Св.св. Кирил и Методий”

Правителството предлага ст. н. с. дин Николай Овчаров, Михаил Белчев, Боян Радев да бъдат награден с орден „Св. св. Кирил и Методий" - огърлие за особени заслуги в областта на културата, съобщиха от правителствения пресцентър.

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров. Завършва история в Софийския университет през 1976 г. Интересите на ст. н. с. дин Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология. Името му нашумя със сензационните открития в областта на археологията. Той е член на колектива, разкрил южните части на царския дворец на Симеон във Велики Преслав. Научен ръководител е на проучванията, при които бяха намерени уникалните епископски златни одежди и беше проучен средновековният манастир „Св. Йоан Продром" в Кърджали. Един от най - големите му успехи в неговата археологическа дейност е разкриването на скалния град Перперикон и светилището на Орфей край с. Татул в Източните Родопи. Николай Овчаров е автор на 18 книги, 30 научни монографии, 300 научни труда и над 70 публикации в авторитетни специализирани издания, преведени на всички европейски езици.
Освен като учен, той се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс", публикувана на 7 декември 2006 от в. „Стандарт".

Михаил Белчев е български естраден певец, композитор, поет и режисьор. Роден е на 13 август 1946г. в София. В началото на кариерата си пише текстовете, музиката и сам изпълнява своите песни. Едни от най-популярните от този период са: „Булевардът", „Младостта си отива" и „Не остарявай любов". Има издадени десетки албуми, сред които: Балкантон- „Къде сте, приятели", 1972 г., Балкантон- „Двойник", 1977 г. Балкантон—„Преквалификация", 1988 г. Мегамузика- „Човек за прегръщане", 1994 г. (песни по стихове на Михаил Белчев), Мегамузика-„Късна любов", 1996 г., Мегамузика- „Мила моя", 2000 г. , „Прераждане" - 2008г. Михаил Белчев е носител на много награди от български и чуждестранни фестивали: III награда и специална награда на Международния фестивал за младежка песен Сочи '69, Златен Орфей '69- първа награда, „Закъснели срещи" с Мария Нейкова, т. П. Караангов, м. П. Ступел, Златен Орфей '72- втора награда, „С пламъка на мама" с Е. Лазарова, т. К. Масларов, м. П. Ступел, Златен Орфей '79- втора награда за съвместно изпълнение с детска вокална група „Пим- Пам", „Бразда в небето", т. Г. Константинов, м. Б. Карадимчев, Златен Орфей '80- втора награда за текст, „По първи петли", изпълнява Васил Найденов, м. Ст. Димитров и много други. Музика по стихове на Белчев са писали: Александър Бръзицов, Борис Карадимчев, Мария Нейкова, Александър Йосифов, Зорница Попова, Георги Костов, ФСБ, Щурците, Импулс, Стефан Диомов, Стефан Димитров, Найден Андреев и др.

Боян Радев е роден на 25 февруари 1942 г., в с. Мошино, Пернишко. Той е първият наш двукратен олимпийски шампион -Токио през 1964 г. и Мексико през 1968 г.; световен шампион по класическа борба от Толедо през 1966 г.; световен вицешампион през 1962 г. и 1967 г. и европейски вицешампион през 1968 г. Известен е и като един от най-големите дарители на България. Той е дарил на Националния исторически музей над 150 предмети, които запълват цяла зала в музея, наречена на негово име. Сред тях са ценни паметници - икони, каменни пластики и др. Много от тях са с национално значение, като надгробни плочи от римската епоха, оброчни плочки на Тракийския конник, на богинята Артемида, на бог Асклепий и бог Аполон, стъклени антични съдове, икони от ученици на Станислав Доспевски, дърворезбени „царски двери", и др. Боян Радев е дарил на музея и всичките си спортни награди и отличия. С подобна колекция би се гордял всеки голям световен музей. За уникалната си дарителска дейност, Боян Радев е обявен за дарител № I на Националния исторически музей. В качеството си на колекционер, патриот и познавач, той е допринесъл много и за съхранението на свидетелствата за родната ни история, като често е спасявал откраднати от българските музеи ценни антики, икони и др.