Плащаме дебело задето нямаме модерно сметище

Екотакса по 6 лв за всеки тон боклук плащат през тази година осемте общини /тези от област Кърджали плюс Ивайловград/от Сдружение „За чисти Родопи”, които ще обслужва бъдещото Депо за твърди отпадъци край Кърджали. Таксата е наказателна – отпадъците им продължават просто да се трупат, а не се третират според новите изисквания така, че да се рециклира и оползотворява възможно най-голяма част от тях.

Всяка следваща година екотаксата за общини като нашите скача драстично. От 1 януари ще плащаме по 36 лв. на тон. От 2013 г., ако депото още не е заработило, става 71 лв. на тон. Парите отиват в екоминистерството за изграждане на нови модерни съоръжения за рециклиране и обезвреждане на отпадъци. Това обясни зам.-кметът по строителството в община Кърджали инж. Васил Бобеков.

За съжаление, общините от Сдружението нямат реални правомощия да контролират как върви работата по Регионалното депо и да я ускорят, защото договорите с изпълнителите са сключени от Министерството на околната среда и водите /МОСВ/.

На депото край Кърджали не личи да се работи интензивно, отбеляза Бобеков. При последното посещение преди месец на представителите на 8-те общини, които са в състава на Звеното за управление на проекта, на строежа нямаше нито работници, нито техника. Ще съм спокоен, когато видя в действие там поне петдесетина работници и няколко машини, коментира той. Преди няколко дни екип на „Нов живот” също завари само пазача и един от техническите ръководители. Изглежда по някаква причина строителите не бързат особено.

Досега е направен изкопът на първата от шестте клетки на депото и е положен дренажният слой, обясни Бобеков. След доста търсене и изследвания на различни глини вече била намерена подходящата, която ще бъде използвана за полагане на слоя, върху който ще бъде поставена специална полимерна мембрана, за да не прониква нищо от боклука в земята под него. Според зам.-кмета, заради валежите през зимата вероятно ще има забавяне и на полагането на глината.

В груб строеж е готова административната сграда, започнати са комуникациите – тръбопроводи, кабели, пътища, пречиствателната станция за отпадните води, станцията за улавяне на метана от депото, но като цяло напредъкът в строителството не обнадеждава, че скоро ще завърши.

Ангажимент на община Кърджали е да изгради водопровод и електропровод до сметището, които ще струват около 1,1 млн. лв. От екоминистерството са предложили да кандидатства за безлихвен заем с 2 г. гратисен период, за да финансира строителството им. Според Бобеков, ако не възникнат непредвидени пречки, тези комуникации ще са готови до средата на следващата година. 

Строителството на новото депо и претоварните станции по общините трябваше да завърши през януари тази година. Закриването и рекултивацията на старите сметища пък трябваше да приключи през юли.

През миналата година стана ясно, че безвъзвратно губим спечелените от ИСПА 14 млн. евро финансиране за проекта. Стана заради поредица от забавяния и погрешни ходове от страна на МОСВ от три различни правителства. За да продължи строежът, в бюджета за 2011 г. на министерството бяха заложени 22 млн лв. Очевидно тези пари са твърде малко, за да се осъществи първоначалният проект. И бяха съкратени някои от предвидените елементи. Какво точно Бобеков не е осведомен. Но е категоричен, че ако са „съкратени” съоръженията за сортиране и рециклиране, депото ще се запълни много по-рано от предвидените по проект 32 години. И на практика ще ни излезе доста по-скъпо.

А докато строителите са размотават, седемте кърджалийски общини и община Ивайловград ще се ръсят за всеки тон боклук по 36 лв. отгоре. Дано не се наложи да плащаме и по 71 лв. Най-отдалечените общини вече са натоварени с чувствително увеличени разходи за транспорт на отпадъците до Кърджали. Това се отрази на данък „смет”, който трябва да плащат жителите им. Ако претоварните станции бяха готови, на място щяха да се отделят материалите за рециклиране и разходите за транспорт щяха да са по-малки. Възможно е и да се покриват от изкупуването на вторичните суровини.

А кърджалийци и няколкото села около сметището пък плащат със здравето си да дишат пушеците от вечно горящото временно сметище. Мнозина се питат какъв е смисълът да се докарва боклукът на целите Източни Родопи, за да го горят край Кърджали, където въздухът не се отличава с голяма чистота.

 

Тонка ГОГОВА

Снимки: Мехмед РЕДЖЕБ