Наречете я най-мрачната война в историята на човечеството, най-безчовечната, най-смъртоносната, страховитата, убийствената, ужасяващата... Всичко това е вярно. И боли. Така ще се почувства всеки, застанал дори само пред една от снимките от времето на Холокоста в изложбата „Трагедията на народите”, открита тези дни в кърджалийския музей.
... Гледаш и не вярваш. Сякаш цялата земя, преди само 65 години, във времето на Втората световна война, е била обречена да умре. Трупове. Кости. Окопи. Телени мрежи. Нарове с полумъртви хора. Ешалони на смъртта. Конвейери от разстрели. И сред всичко това един неистов вик се „чува” от плаката с просълзено момиченце: „Я хачу жить”.
Със сигурност няма човек на земята и днес, който да не иска да живее. Но със сигурност няма и такъв, който би си пожелал такава трагическа съдба, не би осъдил чудовищните престъпления на фашизма спрямо цялото човечество. Ето за това ни е нужна изложбата „Трагедията на народите”. Да си спомним, да видим, да усетим със сърцето си колко е неуправляема омразата, колко жестока може да бъде една идеология. Защото не знам дали има такава думичка, с която да наречем ръката, изтръгвала от устата на задушените в камери златните зъби, пълнела матраци с коси на концлагеристи и изплитала колани, разпръсвала из нивите тор от човешки кости.
Фотографиите от изложбата не са просто история. Те са поука, на която може да закрепим надеждата на цялото човечество, че мирът е най-безценното богатство и от най-добронамерената война.
Снежана ГОРАНОВА
Снимка и репродукции: Петко БОРИСОВ
2 коментара:
А ЗА ЖЕРТВИТЕ ОТ КОМУНИЗМА В ЦЯЛА ИЗТОЧНА ЕВРОПА-НАД 50 ГОДИНИ ФОТОГРАФИИ НЯМА ЛИ?
Публикуване на коментар
Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!