събота, 12 ноември 2011 г.

Ешалоните на смъртта спряха в Кърджали

Наречете я най-мрачната война в историята на човечеството, най-безчовечната, най-смъртоносната, страховитата, убийствената, ужасяващата... Всичко това е вярно. И боли. Така ще се почувства всеки, застанал дори само пред една от снимките от времето на Холокоста в изложбата „Трагедията на народите”, открита тези дни в кърджалийския музей.
... Гледаш и не вярваш. Сякаш цялата земя, преди само 65 години, във времето на Втората световна война, е била обречена да умре. Трупове. Кости. Окопи. Телени мрежи. Нарове с полумъртви хора. Ешалони на смъртта. Конвейери от разстрели. И сред всичко това един неистов вик се „чува” от плаката с просълзено момиченце: „Я хачу жить”.
Със сигурност няма човек на земята и днес, който да не иска да живее. Но със сигурност няма и такъв, който би си пожелал такава трагическа съдба, не би осъдил чудовищните престъпления на фашизма спрямо цялото човечество. Ето за това ни е нужна изложбата „Трагедията на народите”. Да си спомним, да видим, да усетим със сърцето си колко е неуправляема омразата, колко жестока може да бъде една идеология. Защото не знам дали има такава думичка, с която да наречем ръката, изтръгвала от устата на задушените в камери златните зъби, пълнела матраци с коси на концлагеристи и изплитала колани, разпръсвала из нивите тор от човешки кости.
Фотографиите от изложбата не са просто история. Те са поука, на която може да закрепим надеждата на цялото човечество, че мирът е най-безценното богатство и от най-добронамерената война. 





Снежана ГОРАНОВА

Снимка и репродукции: Петко БОРИСОВ

2 коментара:

Анонимен каза...

А ЗА ЖЕРТВИТЕ ОТ КОМУНИЗМА В ЦЯЛА ИЗТОЧНА ЕВРОПА-НАД 50 ГОДИНИ ФОТОГРАФИИ НЯМА ЛИ?

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!