неделя, 13 ноември 2011 г.

Поръчаха 10-килограмов сач за Бойко Борисов

10-килограмов сач за Бойко Борисов изработи 22-годишен майстор в кърджалийското с. Воловарци. Керамичният съд е бил поръчан на занаятчията за подарък на премиера и съвсем скоро ще поеме към дома му.

Подобни поръчки за сачове с нестандартни размери не са рядкост за Ислям Али. Той е единственият майстор в Южна България, който може да изработи керамични съдове с форма, различна от кръглата.

Ислям спазва вековните традиции и не използва никаква техника. За разлика от пресованите сачове ръчно изработените са по-дълбоки, а стените им са завити навътре. Много по-здрави са и дори може да се използват за готвене на газов котлон.

"Правя всичко с ръцете си и спазвам традициите на старите майстори", твърди младият мъж. Той е шесто поколение майстор в рода си, който се занимава с избработка на сачове от поне 200 години.

"Тайните ги откраднах от дядо си Харун. За да си добър майстор, трябва не да ти дадат занаята, а сам да го откраднеш", казва Ислям.

Той направил първия си сач още 15-годишен. Завършил е строителния техникум в Кърджали, но добитата там професия не го влече. "Керамиката ме тегли, обичам да си играя с калта като децата", казва Ислям. Въпреки че спазва традиционната технология, младият майстор не изработва само стандартните кръгли съдове.

Хит тази есен са елипсовидните сачове, в които се приготвят цели риби, най-често шаран. Размерите също са най-разнообразни.

"Имал съм поръчки и за сачове с диаметър от 50 сантиметра до 1 метър", казва майсторът. Той не знае за какво се използват толкова големи съдове и допуска, че вероятно се поръчват от търговци и заведения за реклама.

"Мога да направя до 1000 сача за месец, стига да има мющерии", твърди младият мъж. Не се оплаква от липса на работа. Дори признава, че няма време да се занимава с пласирането на продукцията. "Продавам на клиенти, които идват на място, и имам само един дистрибутор. Знам, че моя стока се продава в Сърбия и Македония", казва Ислям.

"Внукът ми стана отличен майстор, идва му от сърце", хвали го 86-годишният бай Харун. Той е практикувал занаята 60 години. Продавал е направените от него сачове в цяла България.

"Първо карахме стоката с магарета в Асеновград, Пловдив и Карлово. После вземахме железницата и стигахме чак до София. Слава на Аллах, добре поменувахме. Със сачовете храних семейството си, изучих децата и каменна къща направих", разказва старецът.

"За изработката на сачове по старата технология наистина се изисква сила и издръжливост", признава Ислям. Усилия се изискват още за ваденето на хумата и глината, които са двата основни компонента на сачовете.

"Двата вида пръст се смесват в точни пропорции, които всеки майстор определя сам", казва майсторът. Според него омесването става най-добре с крака.

"Пробвах да меся с машина, но така сачовете не стават достатъчно качествени", твърди Ислям.

Той слага върху гладка повърхност безформена топка хума и глина. За броени минути тя се превръща в грубо подобие на сач. Оставя се да му се дръпне водата, после се дооформя и се чака да се изсуши.

Следващият етап е с грубото отнемане на ненужното от сача. Ислям поставя съда между краката си и сръчно започва да стърже с голям нож. Идва ред на финото оформяне с парче шкурка, при което се събира падналият прах. Той се пресява и смесва с вода, за да се получи каша. Тя е необходима за полиране на изделието.

В кашата се поставя парче плат, с което съдът се минава многократно. Гланцирането е поверено на майката на Ислям Емине. Тя обяснява, че първо трябва да се запълнят малките неравности, а след това да се заглади цялата повърхност. После сачовете отново отиват в ръцете на Ислям. Той довършва полирането с гладък камък, който движи бързо по повърхността.

"Не знам откъде е камъкът, аз го имам от дядо, а той от неговия дядо. Затова ми е много скъп. Казват, че такива камъни се намирали много рядко", твърди младият майстор.

Последната операция в обработката на керамичните съдове е изпичането им. То става в специален улей, в който предварително се слагат дъбови клони.

Сачовете се нареждат с отвора надолу. Дървата се палят и се оставят да изгорят напълно. "От пламъка съдовете първо почерняват, но след това жарта ги изчиства", обяснява Ислям.

"Сачовете на батко ми са с гаранция 50 години, ако се ползват както трябва", казва 18-годишната сестра на майстора Етем. Според нея всяка домакиня трябва да "закали" керамичния съд с олио, преди да го измие и да го използва.

"Ако сачът не е поел достатъчно мазнина и се намокри, започва да се рони заради хумата", обяснява момичето. " Няма значение какво ще приготвиш на сача - дали катми, зеленчук или месо, винаги става вкусно", твърди Етем.

Тя обаче признава, че слабост й е приготвянето на ястия в подница. Това е сач с керамичен капак, наричан връшник. "Продуктите се слагат в сача, а върху него се поставя капакът, чиито краища са намазани с тесто. Подницата се заравя с жар и гореща пепел и се оставя между 2 и 6 часа в зависимост от това какво има вътре. Ястията стават невероятни", казва Етем. Агнешко в подница било любимото ядене на младия майстор. Иначе нямал особени претенции към храната, стига да е приготвена в негови съдове.

Ненко СТАНЕВ
"24 часа"

6 коментара:

Анонимен каза...

tova dps mnogo prava i svobodi vi e napravilo -- breii kakvi moderni sgradi , tehnologii...golqma grija za horata.... kato predi da go ima dps i daje i 4aaaaaaaaaaaaak kato ot drugi darti vekove nazad.....

Анонимен каза...

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Коментирали сте нещо,унижавали сте хората с техните сгради обаче как и какво сте написали в този коментар(като неграмотни)само вие си ги знаете.Хората си работят изкарват си малко или много парички.А вие от къде знаете,че точно там в тази сграда живеят тези хора,можеби там им е работното място на хората.Сигурно вие до сега нищо не сте опитали на сач,Я МАЛКО УВАЖЕНИЕ.

Анонимен каза...

А иначе чалъма голям ,като седнат в някъкъв ресторант,САЧ предлагате ли? Иначе сте номер 1 по обиди интересно ми е ти какво можеш,сигурно М....т/фелацио/

Анонимен каза...

Супер си приятелче точно така,прави сме нали.Някои хора са забравили че живеем в България(най бедната държава в европейския съюз).Някои хора си живеят в България обаче си мислят,че са в Дубаи май.

Анонимен каза...

Браво на майстора!!!

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!