събота, 22 октомври 2011 г.

Германец влюбен в кърджалийка и в моторите

Докато мнозина наши съграждани бягат да си търсят късмета и щастието на Запад, един германец е намерил любовта на живота си в Кърджали. Казва се Марко Линзер, женен за кърджалийка. Бивш състезател по мотоциклетизъм, в момента си вади хляба като дава под наем строителни скелета.
Дойдох в Кърджали преди 8 години, т. е. сега сме 2011 г., значи през 2003 г. Запознах се с жена ми в кварталното барче в Аугсбург, където тя беше сервитьорка.
Искрата пламна от пръв поглед
разказва Марко. Жена му Мария допълва, че се влюбила в него, като го видяла да слиза от мотора си. След това и аз се запалих по моторите, използвах всяка свободна минута да карам по различни писти. Сред мотористите в Кърджали Мария бързо си спечелва име като една от най-лудите мотоциклетисти. Така е, но това беше до преди година. Сега не и помислям да се кача на мотор. Поне докато дъщеря ми не навърши три годинки, казва  Мария.
Питаме Марко как така е решил да живее в България и то в Кърджали. И на всичко отгоре да развива бизнес. Почти всеки българин се стреми да излезе на Запад, а един чужденец идва в непознат за него град в непозната държава.

В Кърджали намерих щастието си

Нищо не ми е липсвало в Германия – имах прилична работа, печелех добри пари. Но не бях щастлив. От работа вкъщи, от къщи на работа и това е. Няма приятели, с които да седнеш да пиеш една бира.
За първи път дойдох в България и в Кърджали след като се запознах с жена ми Мария. Идеята ми след сватбата да дойдем да живеем тук е моя. Съпругата ми в началото се дърпаше, но аз настоях.
Тук наистина се чувствам щастлив
Питате ме, след като съм имал всичко в Германия и че българите бягат на Запад, защо съм дошъл тук. Ще ви контрирам: А вие питали ли сте ваши сънародници дали са щастливи в чужбина? Бачкат от сутрин до вечер, без развлечения. Само за пари. Мисля, че ако я нямаше финансовата криза и безработицата в България, тези хора биха си останали тук, разсъждава Марко Линзер.
В Кърджали се запознава с местните мотористи в едно барче в кв. „Веселчане”. Там обичал да ходи да си пие бирата. От приказка на приказка разкрил, че е бивш състезател по мотоциклетизъм. Веднага го приели за свой човек. Става и член на „Клуб Крос Кърджали”.
Не съм мислил още да участвам в състезания. Карал съм мотор на писта, а в Кърджали е развит мотокросът. Това са много различни дисциплини. Пък и не ми остава време, а и няма място където да тренирам, казва Марко. Но при първа покана от клуба обещава да се включи в състезание.
Вече е обиколил с мотора си целите Източни Родопи. Даже става гид на австрийските състезатели от офроуд състезанието, което се проведе в Кърджали през септември. Разведох ги из „Белите брези”, Дяволския мост, язовир „Кърджали”. Дори предварително ги запознах с част от трасето на територията  на областта. Познавам почти всяка пътечка в региона, казва Марко.  
Източните Родопи са невероятно красиви
не мога да посоча конкретно място, което да ми харесва най-много – „Белите брези”, горното течение на Арда, край Китница, язовир „Кърджали” и още много много други места, казва Марко.
Николай СТОЕВ
Снимка: Мехмед РЕДЖЕБ

6 коментара:

Анонимен каза...

bravo

Анонимен каза...

Това ли е най-важната новина?

Анонимен каза...

А ти ли си най важния???

Анонимен каза...

Браво Марко!Намерил си красива жена, а ние тук ''кучета ни яли''-никой не ни брои за живи..Нашите жени не желаят да живеят в най-красивия град в България - Кърджали,още по малко да се залюбват с кърджалийските момчета!Браво на теб ,че си успял да я върнеш тази красавица тук!Доколкото знам Марко е австриец и живее в с.Опълченци (сега Опълченско) или поне там му е бизнеса със скелетата. Бъдете щастливи!

Анонимен каза...

tova keoto kazva germaneza e vyarno i mn mi haresa iaz sam ot kardzali i bih iskal da se zappoznaya s teb Marko mnogo pozdravi ot Frankfurt

Анонимен каза...

Чета швабата и ми става смешно. Той горкия е бил много задръстен в Германия . Аз прекарах 3 години там, 1989-1992 година. Живеех в Гьопинген , на 50 километра от Щудгарт. Имах приятели в Аален на около 40 км. и всяка събота бях там по дискотеки. Когато не отивах там посещавах Депо Диско мисля, че така се казваше дискотеката. През 1991 год. откриха на пътя за Еслинген "Парк Авеню Диско" всеки петък и събота до чети сутринта съм киснел там с приятели от Бг и германци.Когато имах повече свободни дни съм ходил в Кобленц в дискотеката "ЕКСТРА" това беше най яката по това време.А пък с колегите от работата вна всеки три месеца си правехме барбекю те с жените и децата, а аз през тава време ерген.Марко ако е бил дърво оттатък и тук му са отворили очите вината е само негова. П.П. Сега на тези години и вече изморен предпочитам тихи местенца. Жалко че Марко може да си позволи да живее само на Опълченци. Ако беше видял Аспен,Сен Моритц и други места щеше да говори иначе. Та той дори не е видял Бавария горкия тръгнал за Белите брези да говори.

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!