На 1 октомври е църковният празник на един от най-прочутите средновековни български певци и композитори - Йоан Кукузел. Kанонизиран e от Българската православна църква за светец.
Средновековието е време, в което над Европа и целия познат свят властва културата на православна Византия. Именно византийците обаче прославят певческия гений на един средновековен българин, истински наследник на легендарния Орфей. Роден е през 1280 г. в град Драч, днешна Албания, но тогава земя, на която живеят предимно българи. Съвременниците му го наричат Ангелогласния и магистър на магистрите, което според византийската практика е висока почит.
Средновековието е време, в което над Европа и целия познат свят властва културата на православна Византия. Именно византийците обаче прославят певческия гений на един средновековен българин, истински наследник на легендарния Орфей. Роден е през 1280 г. в град Драч, днешна Албания, но тогава земя, на която живеят предимно българи. Съвременниците му го наричат Ангелогласния и магистър на магистрите, което според византийската практика е висока почит.
Йоан Кукузел е най-известният и пръв императорски певец във Византия. Неговото житие е написано в края на XIV век, а препис от него се съхранява в Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София. В него се казва, че той е “истински извор на музиката”.
Принуден да промени народността си обаче, за да остане любимец на императора, младият българин напуска “столицата на света” и се скрива на Атон. Там се представя за неук пастир. Поверено му е стадо, докато един ден той запява. От една от пещерите излиза самотен постник, комуто тъжната Кукузелова песен разкрива невиждано чудо. Досущ като в митовете за родопския певец Орфей, Йоан Кукузел седял на голям отсечен дънер, а козите около него не пасели, а спокойно слушали ангелската му песен.
Принуден да промени народността си обаче, за да остане любимец на императора, младият българин напуска “столицата на света” и се скрива на Атон. Там се представя за неук пастир. Поверено му е стадо, докато един ден той запява. От една от пещерите излиза самотен постник, комуто тъжната Кукузелова песен разкрива невиждано чудо. Досущ като в митовете за родопския певец Орфей, Йоан Кукузел седял на голям отсечен дънер, а козите около него не пасели, а спокойно слушали ангелската му песен.
Императорът научава къде се крие българинът, но той отказва да се завърне в двореца. Остава на Атон и верен на народността си, създава безсмъртните си произведения. Някои от тях напълно преобръщат средновековните музикални догми и поставят основата на музиката, създавана през идните столетия. По-важните са “Полиелей на българката”, посветено на майка му, “Антиксантари”, “Голямото исо”, “Херувимска песен”. Свети Йоан Кукузел е създател на нотно писмо, което носи неговото име – “Кукузелево”.
Създадената от него музика е определяна като по-лека, по-достъпна и с повече нюанси. Ценните му ръкописи се съхраняват в Истанбул, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж.
Николай ВАСИЛЕВСъздадената от него музика е определяна като по-лека, по-достъпна и с повече нюанси. Ценните му ръкописи се съхраняват в Истанбул, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!