Сами Алириза Хайрула: Помогнете, синът ми лежи в затвора за убийство, извършено от друг

Eкспертизата категорично доказа, че по ножа на престъплението няма ДНК на сина ми, а тя е на сина на убития и въпреки това го осъдиха за убийство
В продължение на два месеца от турския град Бурса изселникът от ардинския край Сами Ализа Хайрула звънеше упорито на телефона на кореспондента ни и през сълзи молеше за среща, тъй като по неговите твърдения, синът му - 31 годишния Гюнай Сами Хайрула е невинен, а лежи за убийство в старозагорския затвор.

В края на май бащата на осъдения на 17 години затвор Гюнай Сами Хайрула заедно със съпругата си и най-малкия им син с пълна чанта документи, съдебни решения, експертизи и др., пристигнаха от Турция в България за да разкажат за семейната трагедия с последната надежда за гласност, сезиране на институциите и възможно преразглеждане на делото.

Семейната трагедия се разиграва на 3 юни 2008г. в старата наследствена къща на Сами Хайрула и неговата сестра Севинч в ардинското село Чубрика.Повече от 20 години Сами и семейството му са изселници в южната ни съседка Турция.

Преди да починат родителите му, разделят къщата си в Чубрика между децата си на три - на двамата си сина, единият, който живее в Истанбул, другият – Сами, който живее в Бурса и сестра им Севинч, която пък си живее в Ардино.

Една от стаите на втория етаж е преписана на Сами. Той и семейството му я ползват, когато се върнат в България. Големият му син Гюнай има жена от ардинско. Но, ако и да не са разделяли, те са принудени, според законодателството, тъй като Гюнай е с двойно гражданство, а жена му Шерифе само с българско - да живеят разделено. Половината от годината Гюнай трябва да пребивава в Трурция. И на 3 юни преди три години се връща за малко в България за да види жена си и детето. Срещат се в Ардино. Определят си среща нея вечер в наследствената къща в с. Чубрика.

Гюнай, който не е в добри отношения с леля си Севинч, тъй като отношенията между нея и баща му са обтегнати заради наследствената къща, този ден пътуват в един рейс за Чубрика, но не си обелват и дума. Слизат в Чубрика. Гюнай купува от магазина бира, кола и пилешко месо. Хапва, пийва, пуска музиката и заспива с пуснат на вратата райбер в тяхната стая на горния етаж от къщата. С лелята не се засичат, тъй като къщата е с два входа и техният е откъм горната страна на улицата. Междувременно пристига жена му Шерифе Улви с детето им. Брата на Шерифе - Неджатин ги докарва до Чубрика с колата си и остава на улицата отвън. Но жената не успява да събуди заспалия на музика Гюнай.Тогава леля им Севинч се намесва и разбива вратата на стаята, в която спи племенникът й, дошъл от Турция. Стреснат, сънен и подпийнал, Гюнай се спуска към нея и й зашлевява един шамар.

Следва първа част от семейния скандал: Отново резонния спор за къщата. Да защити жена си се втурва мъжът на Севинч / б. а. свакото/ - Гюрсел Дормуш Хасан. Двамата мъже се дърпат. Боричкат се. Падат в коридора. После излизат навън. Вдигат шум. Бият се с юмруци пред къщи. И единият, и другият удрят яко според свидетелските показания по делото.

Разтървава ги братът на Шерифе – Неджатин, който чува шума и вижда какво става пред къщата. После взема сестра си и детето й. Пали колата, дава газ и напускат Чубрика. Така приключва първият етап от семейната свада.

Вторият етап, който предстои същия ден, ще е фатален за свакото Гюрсел Дормуш Хасан. Жената на Гюнай и детето му са си отишли, буквално преди да го видят. Разочарован и ядосан е, вероятно. Отново се прибира в стаята си на втория етаж и ляга. Междувременно Севинч позвънила на 166 и чакат пристигането на полицията. Според думите на Сами Ализа Хайрула, свидетели от махалата, които отказали да застанат в съда, му казали, че сестра му Севинч първо се обадила на сина си Гьонюл по телефана и му рекла: „Събирай бандата, че има тука човек за убиване!”

Дали, обаче точно това е казала сестрата - не се знае, но едно е вярно, че не след дълго синът на Севичн и Гюрсел – Гьонюл Хасан пристига в Чубрика с „една кола апапи”- негови приятели: Първият братовчед на Гюнай - Гьонюл се провикнал пред къщата: „Бате Гюнай, излез и се бий с мен, не с майка ми!”. Гюнай излиза. Започва свадата между братовчедите.

Гьонюл е ранен с една прободна рана в гърдите с нож от Гюнай. /По –късно му е направена операция.Жив е./ В оня миг, според информация на подсъдимия, е започнало меле. Но според свидетелите – приятели на Гьонюл Хасан, не е имало масов бой.

В свадата бързо се намесва за втори път в този ден бащата на Гьонюл - Гюрсел Хасан. Свидетелите-приятели на прободения в гърдите Гьонюл твърдят, че ножа, който Гюнай забил и извадил от гърдите на Гьонюл, веднага го е забил в крака на намеселия се в сватата помежду им баща на Гъонюл - Гюрсел Дурмуш Хасан. И като видял това един от свидетелите по делото извадил кол от оградата и с кола избил от ръката ножа на Гюнай и започнал да го налага с него.

После взел ножа на престъплението и го скрил в тревата, като го покрил с една дъска. Гюнай бил обезвреден. После предал този нож на полицията. Но, докато дойде Бърза помощ, в следствие на огромната кръвозагуба, тъй като е срязана артерията на десния крак на Гюрсел Хасан, следва сърдечна недостътъчнист и той умира.

По-късно, обаче, съдебно медицинската ДНК експертиза категорично доказва, че по ножа на престъплението има само ДНК на прободения в гърдите Гьонюл, не и на починалия от кръвозагубата негов баща Гюрсел Хасан, или на осъдения в порследствие на 17 години затвор за убиството Гюнай Сами Хайрула.

Едно, че осъденият Гюнай до последно се кълне и отрича в съда той да е убиецът на вуйчо си, версията на баща му Сами Хайрула, по твърдения на сина му, е че е имало меле и в суматохата някой друг е намушкал крака на починалия по-късно мъж на сестра му Севинч - Гюрсел Дормуш Хасан. Допуска, че има и втори нож, с който е убит мъжът на сестра му, но този нож е скрит /вероятно/ от участник в мелето, или някой друг.

Но съдът приема, че не е имало „меле”, че оръжие на престъплението е само този нож. И въпреки че почти всички свидетели са приятели на първия прободен с ножа в гърдите Гъонюл Хасан - техните показанията именно са кредитирани от съда. Остава обаче да виси въпросът: Как с това „оръжие на престъплението” – ножа - без находка по него от ДНК на „убиеца Гюнай” и дори на убития Гюрсел Дормуш Хасан – присъдата за убийството е окончателна? А ДНК експертизата на веществените доказателства е направена от Центъра за експертни криминалистически изследвания и изпитания към НИКК на МВР и е придоставена на съда в хода на делата.

Бащата изплака още, че виден столичен адвокат е подготвил документите по делото, след окончателната присъда над сина му от последна съдебна инстанция - Върховния касационен съд, след която Гюнай Сами Хайрула сега лежи за убийство в старозагорския зотвор. И тези документи вече са подадени в Страсбург, с което и съди държавата ни за нарушени човешки права.

Сами Ализа Хайрула, без да се притеснява, че го записваме на микрофон, разказа още какво му е струвало дотук делото на сина му - досега е дал 20 хиляди лева на ръка. Назова и имена на адвокати /като посредници/ и други лица, които са му искали пари, за да решат делото в полза на сина му. Убеждавали го, „че тук е така – без пари нищо не става в съда!”.

Един от последните пъти, когато са му искани пари, сумата възлизала на 30 хиляди евро-кеш.Той се стряска от сумата: ”Казах че нямам такива пари; че и къщата си в Бурса, която е недовършена, да продам, пак няма да ги събера”- каза в прав текст Сами Хайрула.

Но тъй като ние не знаем доколко това е истина и тъй като ни липсват доказателства за конкретните поименни обвинения за подобни твърдения, ако и на микрофон Сами Хайрула да цитира имената на тези лица, на които е плащал, и които са му били искани още в хода на съдебните инстанции - ние по никакъв начин няма да ги споменем.

Изселникът в Турция, сподели още, че е покрусен от родното правораздаване и затова е тръгнал да съди България и да търси справедливост от Международния съд.

Текст и снимки: Керка Хубенова
Блиц