Поезията на Ивайло Балабанов – в училище!

Групата във Facebook „Поезията на Ивайло Балабанов – в училище!” печели все повече поддръжници. Вече 420 членове от различни краища на България са се присъединили към нея и споделят своите мнения за творчеството на бележития българин.

В поезията на Ивайло Балабанов го има онова мъдро и светло отношение към миналото, което е в състояние да повдигне духа ни днес и да даде на децата ни основание да се гордеят, че са българи, споделят организаторите на групата.

В отворената група във Facebook привържениците на Балабанов приветстват идеята стиховете му да се изучават в училище.

Талантливият поет е роден през 1945 г. в ивайловградското село Хухла. Израства като поет и журналист във в „Нов живот” като кореспондент в Ивайловград. Първо във вестника ни печата всички новонаписани произведения, затова и читателите ни го знаят.

Автор е на книгите „Да се загледаш в звезда”, „Окова за щурец”, „Парола любов”, „Религия”, „Тракийски реквием”, на поетичния сборник в два тома „Песни за старо вино” и други.

През 1980 г. печели награда от литературния конкурс „Южна пролет”. През 1987 г. взима наградата на Съюза на българските писатели, 2001 г. – националната награда „Изворът на Белоногата”.

Поетичният сборник „Песни за старо вино” печели „Книга на годината -2004”. Получава  награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров. През 2005 г. взима литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев”. Носител е и на орден на Националния съюз на името на Капитан Петко войвода и др. Лауреат на Националната награда „Пеньо Пенев” за 2008 г. На фестивала „Славянска прегръдка” – носител на голямата награда „Летящо перо” 2010.

Ивайло Балабанов - един от най-големите ни живи поети - е първият носител на наградата „Почетен селянин”. На 17 юли миналата година, на Мистериите на Хухла, главният редактор на „Нов живот” Иван Бунков връчи на талантливия творец статуетката с формата на цървул, в който се побира земното кълбо, дело на кърджалиеца Емил Пенчев.

Книгата „Небесен гурбетчия”е издание на „Нов живот”. Неин съставител и редактор е Иван Бунков, а оформител - художникът Владимир Чукич. Това изящно произведение на изкуството всеки ценител може да си купи в редакцията.

Издателите искаха да представят „Небесен гурбетчия” пред широката общественост миналата година по време на Дните на Кърджали, но им бе отказано, за разлика от десетките бездария, които помпозно бяха етекирани като големи дарования в „Града на слънцето”, твърди Иван Бунков.

Въпреки това и сега „Небесен гурбетчия” има в Кърджали много читатели, истински ценители на добрата поезия. Но те ще станат милиони, когато въпреки съпротивата, Балабанов влезе в читанките и читателите сами могат да преценят кое е добро и кое не за тях.

Ваня ПЕТРОВА
 На снимката: Миналата година на Мистериите на Хухла главният редактор на „Нов живот”Иван Бунков връчи наградата „Почетен селянин” на големия съвременен поет Ивайло Балабанов

ОЧИ

Ивайло БАЛАБАНОВ

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, Господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?

Защо бяла чайка и гарван в любов съешаваш?

Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?

Когато жената с белия шал минава,

край нея, в декември, мирише на цъфнали ябълки.

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й – бялата,  там.

Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава.
Нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!