Българска, албанска и гръцка реч се сляха на селския мегдан, който рядко събира толкова много хора. Мандрица е едно от малкото села в България, където местните говорят архаичен албански. Предполага се, че село Мандрица е основано през 17 век от трима братя овчари, приели да снабдяват с продоволствие турската войска. Братята били от Южна Албания от село Вискуки, Корчанско.
Местният свещеник отец Димо отслужи водосвет и освети три курбана за здраве. На събора имаше гости от гръцкото село Мандрес, намиращо се близо до Солун. Това са наследници на хора от Мандрица, заселили се в гръцко преди повече от век.
Мандрица няма да умре, докато има роболюбиви хора, които да се връщат в родните си къщи, спомняйки си за своето безгрижно детство, селските събори, почивката край реката и вкусните бабини гозби. Макар и само през лятото, макар и само за няколко дни пак си заслужава да се правят такива събори, сподели Ивайло Петров.
Във фолклорната програма участваха групата за обработен и изворен фолклор към читалището в Ивайловград и народният оркестър „Веселие” със солистка Марияна Гайдарова.
В късния следобяд се проведе турнир по табла и състезание за най-бързо низане на тютюн. Вечерта дискотеката под звездите бе атракция и за млади и за стари.
Текст и снимки: Диана Маркова
1 коментар:
Еееее -х, веднъж в годината!Та какво е това, молекула във вселената.Разтъжили се тези,които знаят за Мандрица и това е.В останалите 364 дни какво правят малкото й жители?
Публикуване на коментар
Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!