Д-р Илчевски лекарят и човекът

Близо две десетилетия се навършват от деня, в който ни напусна един от емблематичните, обичани и уважавани лекари в Източните Родопи – д-р Димитър Илчевски – основоположник на оториноларингологичната медицинска помощ в Кърджали и региона.
Д-р Димитър Илчевски е роден на 2 април 1928 г. в смолянското село Славейно – известно със своите комити и войводи и с активното участие на местното население в национално-освободителните борби – Македоно–Одринското движение и събитията от 1912 г.

Поколението на д-р Илчевски е възпитавано в родолюбив дух, слушало е легенди и истории за местните войводи Пею и Кольо Шишманови, за събития, белязани с героизъм, саможертва и трагизъм. Дълбоко в съзнанието навярно е останало преданието за изложеното пред църквата простреляно тяло на знаменосеца на бунтовническата чета Кольо Шишманов. Особено впечатляващ е споменът за момента, когато цялото село, включително майка му, били принудени да минат оттам. Ако се окажело, че някой го познава, всички щели да получат тежки наказания, включително затворнически мъчения. А селото щяло да бъде изцяло опожарено. Все още може да се чуе от местните хора да разказват с вълнение как родната му майка минала покрай безжизненото тяло на сина си ... и не потрепнала.
Славейно, освен с непокорния си и свободолюбив родопски дух, се слави и като “свещено място за българската медицина” (такъв надпис посреща посетителите веднага след входната табела на селото). И това съвсем не е горделива претенциозност, лишена от сериозни аргументи. Доказано е, че именно това населено място е дало на България най-много медицински специалисти – 70 лекари, 16 стоматолози, 5 фармацевти. Седем от тях са професори и доценти. Тук се е родил световноизвестният български лекар по терапевтична медицина – проф. д-р Константин Чилов (известен, освен с всичко друго, и като автор на многобройни учебници, по които са се обучавали студенти от всички медицински ВУЗ-ове), както и проф. Шишманов (дългогодишен началник на ВМИ – София), проф. Чернев и др.

Трудните условия на родопския бит и изконният стремеж към знание и просвета, родолюбивите традиции и примерът на предшествениците – всичко това неминуемо е оказало голямо влияние върху формирането на светогледа на младия Димитър Илчевски. С чувство за дълг (в онези времена напълно искрено) към предшественици и родно място, с ентусиазъм и вяра в собствените сили и възможности той постъпва като ученик в известната за времето си Райковска гимназия; след завършването й се записва като студент във Висшия медицински институт в Пловдив. Дипломира се през 1952 г.
През 1952 г. новозавършилият д-р Димитър Илчевски е назначен като участъков терапевт в районната болница в Момчилград, където прави първи самостоятелни крачки в практическата медицина.
През 1956 г. е назначен за завеждащ УНГ-кабинет към градската болница в Кърджали.
До момента такъв специалист в Кърджали няма и населението е принудено да пътува до Хасково, Пловдив или Стара Загора.
Д-р Илчевски поема предизвикателството и с това поставя началото на оториноларингологичната помощ в Кърджали и Кърджалийски окръг. Следват години на квалификация – системни курсове и индивидуални обучения в Катедрата по УНГ-болести към ВМИ в Пловдив. Теоретичната подготовка се провежда паралелно с практическата работа – тежка и обемна, но задължително необходима за изграждането на добри практически умения и оперативна техника.

През 1959 г. болницата в Кърджали се утвърждава като окръжна и многопрофилна. Възникват отделения по нови клинични специалности. Д-р Димитър Илчевски е назначен за завеждащ новоразкритото УНГ-отделение с обособени 15 легла. Настъпва нов и още по-отговорен период в професионалната дейност на утвърдения вече специалист. Пред него възникват проблеми, свързани с кадровото обезпечаване с лекари, сестри и санитари, набавяне на необходимата медицинска апаратура и инструментариум, организацията на 24-часово обслужване на населението.

За кратко време д-р Илчевски се справя с тези нови и нелеки задачи. В отделението е утвърден специфичен стил на работата – строг ред и дисциплина в изпълнение на всекидневните дейности, ритмична оперативна програма.
В течение на повече от три десетилетия под ръководството на д-р Илчевски са извършени стотици операции и спешни интервенции – тонзилектомии, трепанации, трахеотомии и изваждане на чужди тела. По-голямата част от рисковите дейности е поемал лично той. А за това е нужна смелост, знания и опит, безупречна оперативна техника... И той безспорно ги е притежавал.


Респектът се повдига на степен, като се има предвид и друга обективна особеност: в по-голямата си част спешните и рисковите пациенти са били деца, късно потърсили медицинска помощ, поради специфичните реалности в региона – разпокъсана селищна система, липса на комуникации и лоши транспортни възможности, родители с ниска обща и здравна култура и ограничен достъп до медицинска помощ.
От 1959 до 1991 г. д-р Илчевски обучава 15 млади лекари – средно по един на всеки две години. Инфарктни (в буквалния смисъл, както за съжаление се оказва впоследствие) мигове на напрежение в манипулационната, в операционната зала и край леглото на болния са изживявали както младите специализанти, така и (всъщност много повече) техният учител. И това се е повтаряло неведнъж, докато д-р Илчевски се убеди, че младият колега е уверен в себе си, че е в състояние да поеме професионално своята отговорност.
Голяма част от вече добре обучените лекари тръгват по своя път към по-големите градове и болници. На пръсти се броят тези, които остават. Сред тях се отличава д-р К. Табакова, която естествено и достойно продължава създаденото от д-р Илчевски.

Д-р Илчевски не членуваше в политически партии, но винаги се е отличавал с ясно изразено собствено мнение по всички злободневни въпроси - без да се съобразява ще допадне ли то или не на силните на деня. Неговият обективен поглед и чувство за справедливост, доказаният му професионализъм и загрижеността за всеки клиничен случай изградиха във времето авторитета му на един от най-добрите лекари-специалисти в Родопите.

Той общуваше активно и равнопоставено с представителите на научните УНГ среди – проф. Бойкикев, проф. Павлов, проф. Гюлев, проф. Дончев и др., които искрено го уважаваха и ценяха. И с удоволствие споделяха компанията му.
За дългогодишната му дейност е удостоен със званието „Отличник на МНЗ” и носител на Орден на труда – златен.

Развитието на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД през втората половина на XX век като най-голямото и престижно лечебно заведение в Източните Родопи е свързано с безспорния принос на плеяда лекари с апостолска дейност, сред които достойно място има и д-р Димитър Илчевски. Той напълно покрива представата на Ервин Лик, че лекарят трябва да „въплъщава знание, техника и личност”.
За голямо съжаление сърцето на д-р Илчевски не издържа. И той си отиде от този свят на 63 години - във възраст, когато все още можеше да бъде полезен на хората и на обществото.

Съпругата му, д-р Диана Илчевска, известен лекар-инфекционист в Кърджали и региона, и дъщеря му Мария Илчевска – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, пазят най-скъпите чувства за него.

С благодарност си спомнят за добрия лекар хилядите негови пациенти, получили надежда и спасение в труден за здравето и живота си момент.
В съзнанието на по-младите си колеги д-р Димитър Илчевски ще остане като морален стожер, пример и опора в трудното житейско и професионално всекидневие.

Д-р Тодор ЧЕРКЕЗОВ, дм,
изпълнителен директор
на МБАЛ ”Д-р Атанас Дафовски”АД