събота, 18 юни 2011 г.

Самодивските клади на любовта

Навръх Еньовден, 24 юни, когато самодивите бродят, ще бъде представена първата отпечатана стихосбирка на Йорданка Господинова, която кърджалийци познават като лекар и директор на Дом „Майка и дете”.
 Родена е на 3 септември 1966 г. в Асеновград, където се ражда най-омайното вино, както и началото на планината Родопи и неизбежно - любовта. Във Висшия медицински институт се запознава с Милко Господинов, сега уважаван невролог, с когото се установяват в Кърджали.  
На разсъмване, по теменужени изгреви, се случват истинските чудеса. Утробата на планината ражда жената-самодива, способна на вечна и всеотдайна любов. В нейната власт всеки изгрев е ново начало, всяка тревица - чудо, всеки ден - сбъдване. Тя е красотата на мига, силата на дъжда и крясъкът на тишината, пише в предговора към стихосбирката „Самодивски клади” Нели Господинова, която по съвпадение носи фамилията на авторката.
Корицата е оформена от художничката Виржиния Стоянова, чиято картина „Жетва” грабва Господинова на благотворителен търг за децата отДом „Майка и дете”. Много естетични и ефирни са графичните илюстрации на петте цикъла „Самодивски песни”, „Орисана любов”, „Вятърни коне”, „Песента на чановете” и „Лунни клади”.
Творби на кърджалийския творец Христо Габеров илюстрират едни от силните стихове в книгата и носят техните имена – „Прошка”, „Теменужен изгрев”, „Перперикон” и „Песен за Родопа планина”.
Томчето е дело на издателство „Буквите” и съдържа 95 стиховорения.
Със стихосбирката си д-р Йорданка Господинова се връща към поезията си след дълъг период, в който не пише – от 20-тата си годишнина. Думите на белия лист се появяват така спонтанно, както и изчезват, може би нещо несъзнателно води твореца. Въпреки че живеем в озъбено време, в което любовта ни убягва, тя вярва, че му противодейства.
Любовната й лирика е вдъхновена от нашия фолклор, от легендите и езическите времена на Перперикон. Много често със своята орисана любов в стиховете й присъства самодивата. Човек пише така, както живее, вярва Йорданка Господинова. Любовта, която й е нужна, за да раздава себе си на децата, се ражда и в поезията. Това е просто другата й форма. Хубаво е да опазим жената в себе си с онова, което я прави такава, споделя авторката.
Миналата година д-р Господинова печели награда на национален поетичен конкурс, организиран съвместно с вестник „Сега”, а тази година - отличие на Международния конкурс в Казанлък „Белоцветните вишни”. Поезията й е отличена  и в Национален конкурс на името на Христо Смирненски. Публикува свои стихове във втория брой на възроденото списание „Смесена китка”, чийто основоположник е Петко Славейков. 
Радка ПЕТКОВА

3 коментара:

Анонимен каза...

MILI SAGRAJDANI KOITO IMA VAZMOJNOST NEKA DA DOIDE I VIDI NE6TO UNIKALNO ,,IORDANKA GOSPODINOVA E EDIN GOLQM TALANT DAE JIVA I ZDRAVA ,S UVAJENIE I OBI4 GINKA T,

Анонимен каза...

Толкова сме озверели в делника си, че казвам го чистосърдечно, имаме нужда от това!
Дерзай непозната за мен!

Анонимен каза...

Успех на книгата! Н.Господинова

Публикуване на коментар

Редакцията не носи отговорност за публикуваните от читателите коментари. Коментари, които съдържат нецензурни думи и обиди, които насаждат етническа или религиозна вражда, ще бъдат изтривани!