Изгубени в мрежата

Обсебване, развлечение, обикновено любопитство или начин за запознанства? Какво е предназначението и въздействието на социалните мрежи? До колко личното пространство остава лично? Кой ни гарантира защита на личните данни? Знаем ли кой стои в чат-а отсреща? Ще разберем ли, ако детето ни стане жертва на виртуално насилие? Замисляме ли се, когато изписваме имената, възрастта и професионалните си ангажименти в личния профил на социалната мрежа? Застрашаваме ли себе си и децата си, когато публикуваме наши и техни снимки? Измества ли интернет словесния и зрителния контакт на човек с човека?

Комуникацията в социалната мрежа не е само размяна на клюки и неангажиращи послания към публикувани снимки, клипове и коментари. Споделянето на настроение, правенето на коментар са достатъчни, за да бъде разгадано нечие емоционално състояние. Това от своя страна има своите рискове. Ставаме по-уязвими и по-предсказуеми за околните. Научават нашите слабости, страхове, неволите и радостите ни. Това е удобство за някой с чужда снимка и идентичност да скрие истинската си самоличност, докато ние му разкриваме факти от личния си живот.

Хубаво е да споделяме какво се случва с нас. Но на моменти разкриваме същността си повече отколкото трябва, без дори да сме сигурни пред кого точно.

Социалните мрежи определено са вид удобство. Но заместването на реалното общуване с виртуално не е истинско сближаване с другия отсреща. Загубваме усета си да водим обикновен разговор, защото придобиваме надмощие над клавиатурата и се откъсваме от онова, което всъщност е нашето преимущество – езикът като форма на общуване.

За някои интернет - общуването е начин да изразят нещо, което в истинския живот никога няма да имат смелост да кажат. Във виртуалното пространство срещаме стотици куражлии, патриоти, защитници на каузи – собствени и чужди, подкрепяме едни и критикуваме други. Изобщо там можем да направим всичко онова, което никога няма да направим, ако сме на улицата, в магазина, на пейката в парка, в кафенето или на работното място.

В стремежа си да увеличим броя на приятелите си в киберпространството изгубваме възможността да създадем реални приятелства. Реалните ни познати най-често са в пъти по-малко от тези, които с лекота добавяме в кибер-профила си и после изтриваме.

А какво ще стане, ако вместо да  киснем с часове в различните социални мрежи, просто се върнем към старомодния начин – да излезем на кафе с близък човек?

Станислава НЕДЕЛЧЕВА