19 от 55 години - Битката е всеки ден!

Преди деветнадесет години бяхме разпъвани от притеснения – колко ще оцелее вестник „Нов живот” – месеци или години. В България започваше разграждане на системата. Думата демокрация оправдаваше и безумия, и престъпления, вършени в нейно име.

Нямаше правила. Пълен, но демократичен хаос. Съзнаваха го малцина. Камък върху камък не трябваше да остане от предишните ни селско стопанство, промишленост, образование, здравеопазване и социални фондове. С думичката „демокрация” в шоков унес се унищожаваха предприятия, организации, изтриваха се стари ценности, за да създадат нови, на новия некомунистически човек.

Площадите се бунтуваха, вузовете вряха и стъпка по стъпка шоковата терапия вземаше жертви. Всеки се надяваше да не бъде той, неговото предприятие, неговата организация. Но жертви падаха всеки ден.

В такъв момент решихме вестник „Нов живот” - който излиза от 1956 г., но в този момент на реформи се разпространяваше само на територията на община Кърджали два пъти седмично - да премине към всекидневник. И то да стане Всекидневник на Източните Родопи. Пълна лудост, казваха някои като знаеха, че всяка община си имаше свой вестник, който кметовете смятаха за равностоен на „Нов живот”. На всичко отгоре областта -Хасковска, от връх Шипка до Маказа, си имаше областен вестник „Шипка”.

Успяхме! С много рани. С честност и професионализъм.

Предмет на цяло изследване могат да бъдат тези години на преход в журналистиката. Тогава ще се види колко издания са се появили и колко се стопили .Но това няма да ви изненада сега, както не ви изненадват затритите процъфтяващи някога АПК-та, заводи, предприятия, мини, работилници, киносалони, ученически столове, болници, почивни станции...

В този преход повечето от хората на България в самото начало виждаха път към по-човечен социализъм. А се усетиха впрегнати в менгемето на най-дивия капитализъм. Всичко е разрушено и пътят назад е изгорен. Надежди всякакви останаха, когато и т.нар. демократични правителства нищо не свършиха. А и последната надеждица угасва сега, пред очите ни, когато сочените звезди Гърция, Португалия, Испания, Ирландия една по една започнаха да гаснат!

Разбра се, че и капитализмът не е панацеята.

България яко изнемогва. На пръсти се броят предприятията, запазили производство, колектив, име. Едно от тях е вестник „Нов живот”. Увеличи периодичност, покри Източните Родопи, а чрез сайта и Централните Родопи, а и целия свят. Разви и изданието „Перперикон”, в което намериха пристан творците през прехода.

Вестникът има кореспонденти в Смолян, в Ивайловград, в София. Журналисти от „Нов живот” спечелиха най-престижни награди – „Мара Михайлова” на дружеството на СБЖ, „Св. Константин - Кирил Философ” на Българската асоциация на регионалните медии.

„Нов живот” два пъти бе отбелязан от Българската медийна коалиция за най-толерантния вестник в България. Комисията за защита от дискриминация го отличи със специална награда. А миналата година „Нов живот” получи приза на Съюза на българските журналисти за най-добър вестник.

За тези 19 години много народ изтече през ковачницата на „Нов живот” и достойно представя Кърджали в страната и по света.

Значи, преди 19 години не сме сгрешили. Вместо да седим и да се вайкаме, добре сме решили да се бием.

И сега боят е всекидневие! Затова сме потребни на читателите.

И няма живот без „Нов живот”!

Иван БУНКОВ