Защо ще се отвори Маказа ?

Димчо Михалевски, народен представител от „Коалиция за България”

Очевиден е подходът на управляващите от ГЕРБ да си преписват чужди заслуги като свои. Освен, че е очевиден, този подход е и обясним. Като не можеш да направиш нищо съществено, защо да не си препишеш успеха от усилията на другите. Още по-добре, ако обясниш на хората, че същите тези други са некадърни и нищо не са направили. А днес тези, от които „започва света”, с пот на челото ще свършат работата за „нула време”.

Предстои да се сбъдне десетилетната мечта на хората от Източните Родопи – след повече от 60 години отново да се отвори пътя за Беломорието. И в името на истината, заради която не искам и не мога да мълча, и в името на това да дам справедлив отпор на неверни твърдения, ще изложа хронологията на процеса „Как стана възможно отварянето на ГКПП Маказа – Нимфеа?”. От тази хронология се надявам всеки непреднамерен читател да направи своите изводи.

През 1995 г. външните министри на България и Гърция Георги Пирински и Каролас Папуляс подписаха междуправителствена спогодба за отварянето на три гранични пункта, а именно Маказа-Нимфеа, Еледже-Ехинос и Илинден – Ексохи.

Четири по-късно бяха направени проектно-проучвателните дейности на участъка от границата при прохода Маказа до с. Подкова с дължина 18 км.

През 2000 г. се подписа финансов меморандум между Европейската комисия и България за включване на проекта „Подходен път (Подкова – Маказа) до новия граничен пункт между Гърция и България (Маказа – Нимфеа)” в програмата ФАР-Трансгранично сътрудничество BG/GR 2000 с индикативен бюджет от 25,5 млн. евро.

В следващата 1 година са извършени предпроектни проучвания за обходния път на Кърджали, като на заседание на експертния съвет на ИА”Пътища” през юни 2001 г. е приет „зеления комбиниран вариант” ( в идейна фаза ) за  източен обход  с дължина  14,185 км.

Всички отчуждителни процедури по трасето от ГКПП Маказа до Подкова са извършени в периода 2002 – 2003 г. Тогава изпълнението на участъка се възложи на турския консорциум „Киска-Туран”, а надзора беше поет от германския консорциум „Диви консулт”. При индикативна стойност от над 25 млн. евро, договорът е сключен на най-ниската предложена цена от малко над 18 млн. евро.

Във времето от 2003 г. до 2005 г. се извършиха проектно-проучвателните дейности по втория участък на подходния път от Подкова до пътния възел на спирка Джебел, както и рехабилитацията на съществуващия участък ( четирилентов път ) от спирка Джебел до Кърджали.

През 2005 г. беше констатирано, че във връзка с нееднородните геоложки породи по трасето на пътя Маказа-Подкова ще се наложат допълнителни видове строителни дейности, като укрепвания на прилежащите земни откоси, възникнали поради ограничения на геоложките проучвания преди „разминиране на граничната зона”. Тези непредвидени дейности наложиха осигуряване на още 7 млн. евро. С допълнителните средства проектът беше завършен в края на 2006 г. и достигна първоначално планираната си стойност от 25,5 млн. евро.

През 2007 г. вторият участък на подходния път от Подкова до пътния възел на спирка Джебел бе включен като приоритетен проект в одобрената от Европейската комисия Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013 г.” с индикативен бюджет от 32 млн. евро. Паралено с това в алтернативните проекти в програмата,  в подпрограмата „Строителство на околовръстни пътища по TEN-T – Фаза І” с индикативна стойност от 80 млн. евро, бе включен проектът за обходен път на град Кърджали, заедно с обходните пътища на Враца, Монтана и Габрово.

От 2007 г. до 2009 г. бяха извършени отчуждителните процедури по трасето на втория участък Подкова – Кърджали, актуализира се съществуващия доклад по ОВОС, а на 20.10.2008 г. на JASPERS бе предаден за преглед и становище проект на формуляра за кандидатстване.

В периода 2005-2007 г. проведохме редица официални срещи с ръководствата на Министерствата на външните работи на двете държави и с Министерството на развитието на Република Гърция за координация на общата политика по изграждане на подходните пътища към ГКПП Маказа, Златоград, Ивайловград, Аврен, Рудозем и Горна Арда. Вследствие на тези срещи и завършването на първия участък от подходния път Маказа – Подкова, гръцкото правителство включи за финансиране по европейските програми по III-та и IV- та рамка за подкрепа подходния път Комотини – Нимфеа. На 07 септември 2007 г. имах удоволствието и удовлетворението, заедно с моя колега от Гърция г-н Еврипридис Стилианидис, да направим първа копка на  пътя за Маказа от гръцка територия – проект на стойност от над 85 млн. евро.

След завършване на първия участък от Маказа до Подкова, в края на 2006 г. се подписа акт образец 15 , или така наречения по FIDIC „Taking Over” сертификат. Съгласно договора за изпълнение и супервизията следваше 12-месечен гаранционен период. В този период всички дефекти бяха за сметка на изпълнителя. Издаването на акт образец 16 и разрешението за ползване на обекта е възможно след издаване на финален доклад, който обаче трябва да се възложи от Агенция „Пътна инфраструктура”. За 2 години не се осигуриха средства и тепърва ще трябва заедно с изпълнението на последните 200 метра до границата да се извърши и това. Някой ще зададе въпроса защо сега? Защото сега гръцките ни приятели станаха готови със своя участък. Това обаче не оправдава сегашните управленци за 2-годишното им бездействие. Защо не осигуриха малко средства за акт 16? Защо едва сега, а не преди една година поне, не стартираха процедурата за избор на изпълнител на втория участък? Сега ще се пусне движението Кърджали –Комотини, но то ще минава през Момчилград или Джебел. Защото вторият участък на пътя от  Подкова до Кърджали даже не е започнат като строителство. Кой е виновен за това забавяне?

Защо обходният път на Кърджали отпадна от алтернативните проекти за периода 2007-2013 г.? Възложеното проектиране на обходния път през миналия декември не е достатъчно, трябва и финансиране. В противен случай ще имаме проект до есента, но изпълнението на пътя ще се отложи за след 2014 г.  Кое е виновен за това?

Имаме работен проект за реконструкцията на бул.”Беломорски” за поемане на тежкотоварно интензивно движение. Защо не са предвидени средства за неговото изпълнение? Можеше от лятото на миналата година до наесен този проект да се изпълни и да поеме новия по- интензивен трафик и да гарантира безопасността на хората в Кърджали.

На две места трасето на пътя Подкова – Маказа е нарушено вследствие на свлечени земни маси. Това е обективен процес, особено когато пътят не е в експлоатация и няма текуща поддръжка вече 5 години след завършването му. Не мисля обаче, че са верни цитираните експертни оценки от 1-2 млн.лв. за необходими ремонтни работи.

Сега е в ход процедура за възлагане на изпълнението на втория участък Подкова –Кърджали. При индикативен бюджет от 32 млн. евро, има вероятност да се повтори грешката от 2003 г. и да се възложи за 32 млн. лв. Не е възможно този участък да бъде изпълнен качествено за тази стойност. Отново ще се наложи държавният бюджет да осигурява допълнителни средства за сметка на българските данъкоплатци. Този грешен, според мен, подход се възпоризвежда и на автомагистрала  ”Тракия” и на автомагистрала „Марица”. Тепърва ще берем „горчивите му плодове”…

За периода 2005-2009 г.  правителство на тройната коалиция финансира и изгради над 41 км. подходни пътища към българо-гръцката граница. Това мотивира гръцките ни пратньори и те насочиха допълнителни средства към подходните пътища от тяхна страна. Затова днес имаме Златоград-Термес, Ивайловград-Кипринос, затова наесен ще имаме Маказа – Нимфеа.

В заключение ще кажа, че за тези над 10 години много работа е свършена. Много хора и институции са ангажирани и от българска, и от гръцка страна. Много работа тепърва предстои и трябва да бъде свършена. Най-малкото не е коректно да се пренебрегва труда на другите, да се твърди, че нищо не е направено и сега „спасителите” от ГЕРБ ще се появят и ще пуснат пътя към Гърция. За този път работиха няколко български правителства. Както и хиляди българи – дипломати, експерти, икономисти, инженери и строители. Нека уважаваме работата на другите, нека надграждаме и нека скромността да ни краси. Ако можем.