Металурзите: Искаме чист въздух, но искаме и работа

Да го има ли оловният завод, да го няма ли? Да работи ли, да не работи ли? Затварят ли го, или не го затварят? Ще го модернизират ли или ни пускат поредните партенки? Ще има ли масови уволнения, няма ли?

Тези въпросите в последните месеци си задаваха кърджалийци. Едни застанаха на категоричната позиция, че оловно производство трябва да бъде затворено – никакви модернизации, никакви обновявания не можеха да ги накарат да преосмислят позицията си. Други реагираха по-меко и условно, че ако се въведе съвременна технология, която да доведе до по-добри екологични резултати, са склонни да приемат заводът да продължи да съществува.

Има обаче и трети, които вчерашната новина, че се прекратява дейността на агломерацията, буквално попари. Не че не го очакваха. След толкова „иди ми – дойде ми” . Но все се надяваха, че не всичко в преговорите между правителство, ръководство и синдикати е окончателно приключило. Това са обикновените работници в ОЦК – бивши и настоящи. Тъй като досега мнението им бе пренебрегнато, решихме да им дадем думата.

Ето как реагираха те на вестта, че в понеделник директорът на РИОСВ в Хасково ще пристигне в Кърджали, за да задейства процедурата по спиране на агломерационната машина в оловно.

Георги Иванов, работник в ОЦК:

Положението ни е плачевно. Никой от нас не е добре заради това, което се случва. Говорят за масови съкращения. За пари изобщо не се говори. Не знам защо стана така. Заводът замърсява от 50 години, но чак сега решиха, че е проблем. Майките сега решиха да стачкуват. Ние самите сме израсли в този град и сме дишали не по-различен въздух от сегашните деца.

Основната ми заплата е 400 лв. След удръжките получавам около 300 лв. Между нас си говорим, че оттук насетне по-зле няма накъде. Не се ядосваме на управляващите, повечето обвиняваме ръководството, което ни лъже от години.

Доколкото съм запознат, има цинков концентрат за 2-3 дена. Как КЦМ в Пловдив си работи и там няма проблеми? Същият като нашия завод, но явно там ръководството си изпълнява ангажиментите и към държавата, и към работниците. Почти всички работещи тук сме със заеми, има дори и такива с ипотекирани апартаменти.

Сред нас се говори, че готвят ОЦК за продажба, по подобие на „Кремиковци”. Говори се за някакви белгийци...Доколкото знам, около 50 души вече са получили предизвестията си за съкращаване.

Петър Колев, работник:

Никак не споделям мнението, че ОЦК е единственият фактор, който влияе на заболяванията и на смъртността в региона. Не казвам, че не замърсява, но чак пък толкова...Поколения са работили там, голяма част от тях са живи и здрави, дишали са пушеците и изпаренията, но сега са на по 75 – 80 години.

Знам, че много хора няма да се съгласят с мен, но ето има официални изследвания, според които в Кърджали и Смолян са с най-ниска смъртност в цяла България. Ако ОЦК е толкова вреден, как е възможно това?

Треперим, че ще останем на улицата. Имаме взимане-даване с банки и кой знае какви разправии ни предстоят сега с тях. Чух, че имало споразумение с „Теклас” да вземат съкратените, говори се и за „Горубсо”, но... Мен ме боли за завода. На тези майки, които протестираха и така опъваха тънката струна на всички, мъжете им не работят в ОЦК. Ако работеха, дали щяха да мислят така? Едва ли.

Галина Пешева, има приятели в ОЦК:

Как е възможно да има млади хора, които да са против съществуването на ОЦК? ОЦК ще се модернизира и това е истината. Защо трябва тази инвестиция да отиде в някой друг град? Защо да се откажем от привилегията в Кърджали да има по-малко безработни, да не се обезлюдява районът? В този завод години наред са работили заедно всякакви етноси и то с поколения. Защо и в бъдеще да не е така.? НЕ на затварянето на ОЦК.

Георги Шарков, работник в ОЦК:

Отслабнах 35 кг за 6 месеца. Вие си го тълкувайте, както искате. Майка ми е на легло с инсулт, у нас разчитаме изцяло на моите пари. Повече няма какво да коментирам.

Стамо Владев, учител в бившия Минен техникум:

Още когато е строен заводът, е било ясно, че мястото му не е тук. Имам претенции да съм един от хората, които са свързани със завода и познават цялата технология. Признавам, че обновяването би променило нещата. Но към момента не виждам нещо да се прави по въпроса. Съжалявам за тези, които работят там. Поставени са между чука и наковалнята.

Димо Хасърджиев:

Категорично съм против затварянето на оловния завод. ОЦК беше номер едно на металургията в България. Оформяше икономическия облик на Кърджали. Докараха го сега дотук. Имаше някаква приватизация от типа „хикс – игрек”, за която никой в града не разбра каква точно е. ОЦК даваше толкова много валута на България, че трябваше едно мъдро ръководство още тогава да мисли за нов завод с най-съвременната технология. За мен всички ръководства и собственици са виновни. Защото ОЦК беше най-големият производител на олово и цинк – 4 девятки и т.н. Кърджали заслужава чист въздух, но заслужава и нов модерен завод. За съжаление явно никой не мисли за хората.

Станка Михова, бивш работник:

Против затварянето съм. Вярно е, че от началото на т. нар. демокрация до ден днешен никой не направи нищо за развитието на завода. Боли ме, защото според мен това, което става сега, е умишлено причинено. ОЦК бе оставен съвсем съзнателно да се руши заради нечии големи интереси.

И заради тях ще страдат обикновените работници. При тази безработица какво ще правят всичките тези хора в малък град като нашия? Нито един от собствениците досега не помисли, че тук има и някакви обикновени хора, а сега тръгнали да обвиняват правителството, да тръбят колко е важна екологията, все едно преди не е била, и какво ли още не. Но и управляващите избързаха с решението. Прекалено много бързаха. Много е лесно така – дайте да го затворим! Наистина ме боли.

 

Кера ИВАНОВА

Снимки: Мехмед РЕДЖЕБ