Свободата на словото под заплаха и в Европа

Момент от конференцията за свободата на медиите

Снимка: Владимир ВЛАДИМИРОВ

Необходими са нови закони в Европейския съюз, които да защитават свободата на словото и медиите във всяка една от страните, защото в последните година – две има много признаци, че те се ограничават от властта и парите. Така може да се обобщи най-важният извод от проведената на 3 март в Европейския парламент в Брюксел международна конференция „Свободата на медиите под заплаха – национални проблеми, европейски решения”.

Организатор на форума е групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите.

Присъстваха като наблюдатели и представители на Европейската народна партия, чиято група е най-голямата в парламента. Участваха евродепутати, журналисти, социолози и политолози от България, Румъния, Унгария, Италия и Франция.

От българска страна участваха евродепутатите-социалисти Ивайло Калфин, Илияна Йотова, Кристиян Вигенин и Евгени Кирилов, колегите им либерали от групата на АЛДЕ Филиз Хюсменова и Станимир Илчев, както и българските депутати от групата на Коалиция за България Антон Кутев и Петър Корумбашев.

Специално поканени на дискусията бяха 25 български журналисти - от БНР, „Труд”, „24 часа”, „Дума”, „Българска армия”, както и от печатни и електронни регионални издания от Велико Търново, Кюстендил, Плевен, Ловеч, Силистра и Кърджали.

Мозъчен тръст за медийна политика, създаден на общоевропейско ниво ще е много полезен като регулатор и наблюдател на състоянието на медиите и свободата на словото в отделните страни.

Той би могло да разработи насоки към правителствата в страните от ЕС, беше предложено от участници във форума.

Да се задейства нова европейска гражданска инициатива в подкрепа на журналистите, които стават жертва на все по-силен натиск от властите, от собствениците на медии и от корпоративни интереси.

Зам.-директорът на най-големия испански ежедневник “El Pais” Ксавиер Видал-Фолк предложи да започне публична кампания в подкрепа на свободата на словото. Трябват нови механизми за натиск върху правителствата, които ограничават медиите. Един милион подписа биха принудили Европейската комисия да направи нещо или поне да обясни защо е пасивна в това отношение.

Проблеми има не само в новоприсъединените се България и Румъния, в Унгария, но и в стари членове на евросъюза като Италия и Франция, стана ясно на конференцията.

И ако там проблемът е най-вече в съсредоточаването на влиянието върху медиите у един собственик, то в при нас те идват от властта.

Йоана Авандани от Центъра по независима журналистика в Румъния съобщи, че според клауза в националната им стратегия за национална сигурност медиите са посочени като един от обектите на вътрешна уязвимост. От тях се изисква да не пишат срещу правителството, разузнавателните служби са задължени да ги следят. Трябва да искат разрешение преди да публикуват определени материали. Даже има изискване всяка година журналистите да минават на психиатричен преглед. Вече е подадена жалба в съда в Страсбург против тези нарушения, съобщи Йоана Авандани.

В България от година и половина има ерозия на основни права и свободи, включително и чрез замисления Закон за обидата и клеветата, заяви Борислав Цеков от Института по модерна политика, който беше един от основните докладчици на конференцията. Част от причините са зависимости на медийни собственици от управляващите и медиен клиентелизъм. Но основните причини се коренят в атмосферата на страх и ограничаване на основни права, подчерта той. Този страх се насажда, маскиран зад фразеология „за борба с организираната престъпност” от властта чрез МВР и специалните служби, от правителството, чиято политическа база е съюзът между популистката платформа на ГЕРБ и крайно националистическата и ксенофобска партия „Атака”.

През последната година МВР и службите за сигурност нарушават свободата на изразяване, правото на справедлив процес, на тайната на кореспонденцията и на неприкосновеността на личния живот на гражданите. Борислав Цеков предложи спазването на основните права на човека, включително и свободата на словото, да се обвържат с механизма, по който Брюксел следи за борбата с корупцията и организираната престъпност у нас. Би трябвало злоупотребата с подслушване и лични данни, както и с полицейското насилие да бъдат включени в мониторинга, който Еврокомисията осъществява над държавата ни.

Никога медийната среда в България не е била така дискретидирана, замърсена и несигурна, а журналистите да работят в климат на страх, каза журналистката от вестник „Труд” Валерия Велева. Медиите се продават и купуват като мебели, а журналистите – като футболисти. Собствениците на медии враждуват и пренасят разприте си между медиите. Все повече се предпочитат млади, неопитни и послушни журналисти. Корпоративни медии обслужват всякакви обединения с икономическа цел.

В България винаги е имало политически натиск върху журналистиката, но за първи път придобива такива размери, заяви българският евродепутат Илияна Йотова.

На 15 март в Будапеща чрез Фейсбук се организира национален протест против скандален медиен закон, който ограничава свободата на словота в Унгария, съобщи унгарският политолог  Габор Хорбат. Сега хората са обезпокоени повече от икономическата криза и все по-тревожен става фактът, че покрай тези притеснения не възприемат като заплаха посегателството върху свободата на медиите.

Президентът на Националната федерация на италианската преса Роберто Натале привлече вниманието върху огромната концентрация на медии в ръцете на премиера Силвио Берлускони, който владее няколко телевизии и определя правилата на рекламата. Няма независими вестници и редактори, свидетели сме на сливане на медии и власт.

Той подчерта, че е необходим европейски регламент срещу подобни случаи на конфликт на интереси. За да има независима журналистика, трябва публично финансиране на обществени медии, смята той. Възразиха му, че парите от един такъв публичен фонд винаги могат да се окажат зависими от властта, която ще ги разпределя.

Беше съобщено, че са планирани протести и на журналистите в Италия на 15 май.

Всички медии в Източна Франция се контролират от една банка, съобщи Жан-Мари Шарон от Френския национален център за научни изследвания. Популярният вестник „Фигаро” също е част медиен концерн, който притежава още телевизия и радио. Той следва поръчките на управляващите. В условията на криза доста медии се реформират, сменят се мениджъри и акционери. Ще има нов медиен закон, но финансовата зависимост е нещо друго и се засилва, подчерта той.

Конференцията завърши с решение да бъде изработена обща стратегия за страните в Европейския съюз в защита на свободата на словото, която да даде регламенти, задължителни за всяка от държавите и правителствата. Ще бъде сформирана работна група в Европейския парламент, която да изработи стратегията.

 Тонка ГОГОВА