Денят, в който жените надигнаха глас

Не удряй жена дори с цвете. Помните ли тази популярна навремето поговорка? Едва ли има друг празник, за който да сме чули от крайно положителни и поощряващи мнения до напълно отричащи и категорично против позиции. Как ли не бе наричан през годините - слугински празник, ден на комбайнерката, ден на колежката, ден на майката. В наши дни 8 март се превърна в поредния повод за голям общ купон и същевременно в своеобразен ден за прошка. Но не в смисъла на Сирни Заговезни, а на едни 24 часа, през които мъжете търсят с красиви букети и скъпи бижута извинение за всичките си гафове през годината.

Защо всъщност отбелязваме 8 март? Започнал като политическо събитие, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях  - нещо като комбинация от Деня на майката и Свети Валентин. На други места темата за политическите и човешки права на жените, отстоявани от ООН, са силно застъпени и на политическата, и обществени борба на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

Календарното време на деня е свързано с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Те са атакувани и разпръснати от полицията. Точно две години по-късно същите тези жени създават своя първи работнически синдикат. Следват и други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 в Копенхаген, Дания се провежда първата международна конференция на жените социалистки, организирана от социалистическия интернационал. На следващата година Международният ден на жената е отбелязан от над един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. Въпреки това, пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк убива повече от 150 работнички. Високата смъртност се приписва на липсата на превантивни мерки. На Запад Международния ден на жената се отбелязва до към 1920 г., но постепенно замира. Подновява се със зараждащия се феминизъм през 1960-те. Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917. На 8 март 1917 работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват 8 март за Международен ден на жената. През 1965 денят е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И до днес той е такъв в Русия, Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, Македония, Монголия.

През 1977 г. Общото събрание на ООН решава 8 март да бъде признат официално за Международен ден за правата на жените и за мир.

В България първото публично честване е през 1915 г. Официално като празник започва да се отбелязва след 1944 г. След 1960 г. честването взема много по-широки размери и става любим празник. Денят е официален празник също и в Албания, Армения, Азербайджан, Босна и Херцеговина, Камерун, Китай, Куба, Полша, Сърбия, Черна гора. В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози. В Бразилия, Хърватия, Унгария, Румъния, България, Словения и ред други страни продължава да е в сила обичаят мъжката половина да поднася пролетни цветя. В страни като Португалия пък е обичайно на този ден жените да си организират самостоятелни дамски партита през нощта.

У нас едно от последните интересни събития, свързано с датата, бе приетата преди 4 години от Народното събрание Декларация по случай 8 март. Документът за малко да скара депутатите от двата пола, но в крайна сметка всичко приключи с чувство за хумор. Причината за несъстоялия се скандал бе предложението на седем народни представителки да бъде гласувана специална декларация по случай Деня на жената. Желанието им бе с декларацията българският парламент „да отдаде дължимото признание на жената като на равностоен партньор и майка, създаваща и пазеща живота, да се отчетат, че в дълговечните традиции на човечеството жената е била и ще остане закрилник на семейството, дома и децата.” Къде на шега, къде на истина обаче червени депутати скочиха против идеята, аргументирайки се, че документът е проява на дискриминация. В крайна сметка всички народни избраници подкрепиха колежките си в пленарна зала.

Как стоят нещата към 2011 г.? България не само, че няма проблем с интеграцията на нежния пол, а дори напротив - в положение на финансова криза и безработица, българките, както се казва, са с едни гърди напред.На път сме дори да надминем Германия, Италия и Франция, известни с това, че дават голям приоритет на реализацията на жените. Може и да дават, но до ден днешен нито Берлин, нито Рим, нито Париж са имали жена кмет, за разлика от София. Е, вярно Германия си има Меркел, но пък ние имахме Инджова далеч преди появяване на желязната Ангела на световната политическа сцена. Донякъде дори можем да я „преборим” с 50-процентовата българка – президент на осмата по големина икономика в света Бразилия Дилма Русеф. Да не говорим за стотиците родни жени депутати, министри, европейски комисари, посланици, кметове, общински съветници, директори на големи институции.

В началото на 21-ви век българката е като мултифункционално ренде – тя е и жената, но често и мъжът, и майката, но понякога и таткото. И приятелката на комшията, в някои случаи. Немотията и динамиката на ежедневието я принуди да се справя еднакво добре с червилото и спиралата за мигли, с клещите и отверката, с манджата и домашните на децата, с изгорелите крушки и мърморенето на душевно крехкия й съпруг. А той за благодарност обикновено почита 8 март като във вица, в който мъж седи пред телевизора и чете вестник, докато жена му мие чинии. Изведнъж мъжът се сеща, че е Денят на жената, а не е купил дори стрък цвете. Без да губи самообладание, той подхвърля иззад вестника: „Остави, скъпа, днес е 8 март, утре ще си домиеш.”

Красимира НЕШЕВА