Зараза шета през границата

След пламналите огнища от шап по животните в бургаските села Кости и Резово отново се заговори за телени заграждения по границата. Преди дни министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов заяви, че по българо-турската граница ще бъдат издигнати отново, така ще се предотврати навлизането на наша територия на болни животни от северната ни съседка. По евтино било да се направи ограда, отколкото да се плащат обезщетения на стопаните за умъртвените животни, за да се спре разпространението на заразата.
По проект “Зелена граница” е вдигната 29 км мрежа от Ямбол до Хасково. Цялата ни граница с Турция, която е и външна граница на Европейския съюз, е 143 км. На доста места липсва каквато и да е ограда. От някогашните телени заграждения, известни като кльон и стопанисвани от разформированите Гранични войски, са запазени коловете. Идеята е те за се използват за новата ограда.
По българо-гръцката граница, на територията на Кърджалийска област също има гранични телени заграждения, срещу които хората възроптаха още в зората на демокрацията. Обявиха ги за комунистически останки, България не може повече да бъде концлагер, казваха те и. настояваха по-най бърз начин да бъдат демонтирани. Местните хора искаха свободен достъп до нивите се зад кльона и до пасищата.
След ликвидирането на Гранични войски и затварянето на заставите телените заграждения останаха безстопанствени. На едни места от тях нищо не е останало, на други са паднали, на трети бодливата тел е изгнила и разкъсана. Все още коловете стърчат. Картината на бившите застави е жалка – изоставени, разбити и ограбени.
Хората край границата си спомнят през кльона и пиле не е могло да прехвръкне. В реките и деретата под мостчетата, по които минаваше мрежата имаше метални решетки. Съоръжението беше направено, за да спира диверсанти, бандити и бегълци. Хората край границата неведнъж са помагали в тежките зими за разчистване снега по кльона и пътеката покрай него. 
 С падането на мрежите през последните години животни от Гърция безпрепятствено преминават на наша територия. Всяко лято в крайграничните села в община Кирково има набези от гръцки говеда. Влизат по нивите, съсипват реколтата на хората, нападат купите сено. Случвало се гръцки крави да останат да зимуват тук. Хората ги прибират, за да не умрат от глад. Опасността за пренасяне на заразни болести по животните е голяма.
Няма никакви пречки да преминават у нас и диви животни. В граничните райони напоследък се навъдиха много вълци. Правят големи пакости. Преди години човек да види или ловец да убие вълк, беше събитие.
Носят се слухове, че гърците пускат хищниците от резерват. От време на време се вясват и мечки, предполага се, че също са съседски.
В полза на ловците е, че вече ловуват в недостъпни до неотдавна за тях територии. Но не могат да се похвалят винаги с добра слука, защото през зимата прасетата слизат към Беломорието, където времето е по-меко и има повече храна. Изчезват много наши ловни кучета. Минат ли в оттатък, връщане назад няма. Гръцките ловци харесват много българските гончета. Обикалят по нашите села край границата да купуват ловни кучета. Говори се, че ги изнасят за Италия.
Снимка и текст :Валери КОВАЧЕВ