79- годишна жена от Кърджали: Синът ми е болен, помогнете!

Да помогнем на Румен!

В понеделник следобед в редакцията получихме по e-mail тревожно писмо от майката на тежкоболния Румен Кръстев . В него тя зовеше за помощ медиите, за да помогнат на сина й, отровен според нея при прикрита трудова злополука в Оловно-цинковия комплекс това лято. Верни на принципа да проверяваме нещата и да търсим истината докрай направихме проверка по случая и днес във вестника изнасяме всички възможни дотук гледни точки. Ще продължим да пишем по темата, докато наистина помогнем на нашия пострадал съгражданин.

„Нов живот”

79- годишна жена от Кърджали:  Синът ми е болен, помогнете!

Потърсих  ви защото от три месеца синът ми е без диагноза, без лечение и без пари, каза 79-годишната Тодора Делииванова, която преди ден беше пратила в редакцията молба да помогнем на сина й. Румен, който е на 49 години, постъпи на работа в ОЦК на 1 юни с медицинско,  че е здрав и годен за работа. Преди това работи  18 години в цинковия цех. Напусна по семейни причини. Сега започна работа в  оловния цех, радваше се, че ще взема 400 лв. заплата, защото преди това беше в частна фирма с 200 лв., а синът му тази година е абитуриент. След около 40 дни започна да се оплаква от силни болки в корема,  краката и ръцете.

Един ден му станало лошо на работа, припаднал и го откарали в Бърза помощ. Направили му кръвна картина, хемоглобинът му бил нисък, разказва майката. Отиват на преглед при личния му лекар д-р Тодоров, който го разпитал   от какво е боледувал преди. Единственият случай , когато е бил в болница е преди 15 години заради спукана язва. Дали му направление за д-р Атанасова,  гастроентеролог. Отпрати ни да дойдем на следващия ден, не го погледна дори. А той беше с ужасни болки.  Казали, че има язва на дванадесетопръстника. Да си взема ранитидин, препоръчала  лекарката. Обяснява, че няма клинична пътека за отделението. Никой не му обърна внимание, боляха го ръцете и краката,  влошаваше се с всеки ден. Спря да се храни, отслабна с 10 -12 кг. Отидохме отново при д-р Тодоров. Прати ни на невролог, Румен  вече трудно ходеше . Насочват  ги към неврологична клиника в Пловдив, там му правят изследвания.  Жалко, много бързо се развива, казва лекарката там. Веднага разбрах, че има нещо много лошо. А тя ми каза, че не е добре, натискайте да го приемат в болница. Никой не ни обърна внимание. Синът ми лежеше в къщи безпомощно. От ОЦК го уволниха. Един ден му беше лошо, не може да отиде на работа и остана да лежи у дома. След два дни се обадили от  завода и  поискали да отида да пусне молба за напускане, защото иначе щели да го уволнят. Все още можеше да ходи, взел такси и отишъл. И остана да лежи вкъщи, пъшка и плаче, не знаем от какво е болен, никъде не искат да го вземат. Вече не можеше да върви. Един ден ми каза -  ще умра, а не знам от какво. 110 кг беше, сега дали има  80. Нито кръв му взеха, нито урина изследваха. Отидох  в болницата и им казах - как може, медицинска сестра съм била, но  не съм виждала такова бездушие. Тогава решиха да видят на скенер стомаха и белия дроб. Съмняваха се за рак на белия дроб. След преглед само казаха, че е в тежко състояние. 

Заради това, че наблизо до тях живее директорът на хоспис „Добролюбие”,   успяват да настанят Румен там.  Но трябваше да плащам по 45 лв. на ден. Нямаме пари, исках обезщетение от ОЦК, но началникът на личен състав каза,  че е напуснал и няма право на такова. От хосписа  казаха, че престоят му, ще ни струва по 17 лв. на ден. От Евангелистката църква му донесоха 115 лв., казаха да отделя 15 лв.  за внука да си купи маратонки, със скъсани ходи. Взеха пари назаем. Много съм доволна, хранят го, системи му включват,  масажи му правят, грижите са на ниво. От сърце се работи там. Нямаше изследване нита на кръвта, нито на урината. Карамитрев му пусна изследвания за тежки метали. Когато получил резултата ме извика при него и ми каза, че трябва да се действа бързо. Има много голямо съдържание на олово в урината над 300 %, какво ли е в кръвта, каза Карамитев.  Отговорих му, че нямаме никакви пари. Той предложи да пратим писмо до Инспекцията по труда и до медиите,  за да се обърне по-голямо внимание.  Все някой ще му помогне, надява се майката. Д-р Карамитев потърсил болницата  в София, обещали, че ще го приемат в Клиниката по токсикология. Вчера с линейка го закараха в София, а  преди час се обади внукът, който го придружава с един човек от църквата, че не искат да го приемат.  Чакам да звъннат,  дали са го взели на лечение. Не знам каква сума ще трябва , за да се лекува в София, но моля всеки, който има възможност, да помогне, каза Тодора.

Вчера вечерта Карамитев ни информира, че Румен Кръстев не е останал на лечение в Клиниката по професионални заболявания към болница „Св. Иван Рилски” в София. Обяснението е,  че имало само две свободни легла, случаят е тежък и е му нужен придружител. Другата причина е, че са нужни много средства, а семейството няма достатъчно. От клиниката са му дали антидот и Румен пътува обратно към Кърджали.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

 - Здравко Карамитев, шеф на хоспис „Добролюбие”: Вероятно е бил със занижени сили

- Позицията на ОЦК

- Живка Шопова, началник на отдел в РИОКОЗ: Няма тежко оловно натравяне!