Гергьовден

На 6 май православната църква почита паметта на свети мъченик Георги. Този прославен Христов воин e загинал по време на гоненията срещу християните от римския император Диоклетиян. След години денят на смъртта му става един от тачените и големи празници в България. За свой покровител са го избрали земеделци и животновъди. Покровител на войската, символ на храбростта.

Много изследователи смятат, че по своето същество Гергьовден е много древен празник, който като ден на пролетната влага и плодородието се е чествал още преди идването на християнството по нашите земи. С него започва лятната стопанска година, която завършва на Димитровден, 26 октомври. Едни търсят корените му при траките, други при славяните, а трети при прабългарите, когато още са живяли в Азия. Християнството само използва образа на светеца, за да даде нов облик на празника, както впрочем прави и с други древни езически празници.

В житието на свети Георги се разказва чудната история за спасяването на една девойка от змея. След мъченическата си смърт светецът бил погребан край град Бейрут, в Ливан. Близо до гроба му имало езеро, от което всяка година излизал змей и вземал по една девойка за жертва. Дошъл ред на царската дъщеря. Но в мига, когато змеят изплувал от езерото, се явил млад мъж на кон. Той пробол чудовището с копието си и спасил девойката. Така свети Георги станал символ на храбростта.

Преданието разказва, че още докато бил измъчван в тъмницата, при него дошъл беден селянин, на когото умрял волът. Светият мъченик съжалил нещастника и му казал: "Иди си брате, волът ти е жив". Земеделецът повярвал на думите му и като се върнал, наистина видял чудото. Така свети Георги станал покровител и на земеделците, и на животновъдите.