Много рок в Нощта на музеите в Кърджали

Регионалният исторически музей в Кърджали и тази година се включи в европейската инициатива на своите 2 000 побратими и отвори вратите си за посетители още предиобед, а до полунощ 5 местни младежки рок-банди подгряваха уникалните експозиции. Хиляди граждани и гости на Кърджали, в това число и особено много деца, разгледаха трите етажа на отделите „Археология”, „Природа” и „Етнография”.

Въпреки ураганния вятър, вилнеещ от късния следобед, дворът пред старинната сграда беше изпълнен с хора, които се любуваха както на светлините й, така и на нестихващия рок откъм малката тераса.

Регионалният исторически музей в Кърджали съществува от 1963 г. Сградата е построена в началото на 20-те години на ХХ-ти век, по проект на проф. арх. Померанцев, преподавател в Художествената академия в Санкт Петербург. Както повечето музейни сгради в България и тази първоначално е била създадена с друга цел. Идеята е била там да се помещава медресе (мюсюлманско духовно училище). Поради различните превратности на съдбата, това никога не се случва, но началният замисъл за функцията на сградата налагат нетипични, на пръв поглед, за нашите земи архитектурни решения. Доминиращи във фасадата са мароканските арки и детайли, напомнящи архитектура на арабския свят. Поради уникалния си вид, сградата е обявена за паметник на културата с национално значение.

Музеят съдържа над 45 хиляди експоната, проследяващи живота в Източните Родопи от най-дълбока древност до началото на 20 век, събрани в три колекции, тематично обособени в отдели „Археология“, „Природа“, „Етнография“. Отдел „Археология“ се намира на първия етаж на музея и разполага с 9 зали и общо 600 кв.м. експозиционна площ. Съхранява археологически находки от неолита до късното българско средновековие. Отделът представя възстановка на праисторически дом с колекции оръдия на труда, праисторическа идолна пластика и предмети на бита. Показани са още тракийски оброчни плочки, бронзова пластика, сграфито керамика, средновековни монети, накити и църковни утвари. Отдел „Природа“ се помещава в четири зали на втория етаж на експозиционна площ от 300 кв.м. В отдела са изложени природни образци от живата и неживата природа на Източните Родопи, хербарии на редки и защитени растения, вкаменелости от морски обитатели, сбирки от рудни минерали, нерудни суровини, геоди и скъпоценни камъни. Показани са фотоси на някои от природните забележителности на региона: „Каменната сватба“, „Каменните гъби“, „Вкаменената гора“, „Счупената планина“, „Дяволският мост“ и други. Отдел „Етнография“ се намира на последния, трети етаж. На площ от 600 кв.м. в 9 зали е представен животът в Източните Родопи от края на 19-ти до 50-те години на 20-ти век. Отделът съдържа възстановки на мандра, на въглищарска, папукчийска и абаджийска работилница; изложени са предмети, свързани с основните поминъци на населението в региона, както и традиционни народни носии и накити. Първата зала е с материали от неолитната епоха. В нея са представени находките от няколко обекта, между които от ранно неолитните селища в Кърджали и Крумовград (5 900 – 5 700 г. пр. Хр.). Първият обект се намира в централната част на съвременния град. Той е открит случайно, при прокопаването на основи на жилищен блок, дълбочината на която е регистрирана на 5 м. от съвременния терен. При разкопките са намерени различни жилищни и стопански постройки. Интересен е и фактът, че е открита и една от най-раннити „павирани улици” – застлана с речни и ломени камъни. В границите на селището са документирани и човешки останки, едни от най-старите откривани в България. Находките от обекта са изключително интересни. Представени са куки за колан (направени от кост), керамични съдове, идолна пластика и т.н. Една от най-впечатляващите находки е малка свастика, изящно направена от зелен нефрит. Уникалността й е свързана с факта, че от тази част на Балканите няма находища на нефрит.